Националната Скаутска Организация на България "Свети Георги"

  • НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
  • 06.05.2009 г.
Националната Скаутска Организация на България

Националната Скаутска Организация на България "Свети Георги" е приемник на закритата през 1946 г. Организация на Българските Младежи-Разузнавачи. Възстановяването на движението в страната става през 1990 г. под името Организация на Скаутското Движение в България, а сегашното си име приема в началото на 2000 г. Още в първите години на своето развитие, организацията започва да формира свои регионални структури.


Много от националните мероприятия, като например Националните Скаутски Събори вече се превръщат в традиция и се провеждат всяка година. Началото си тези събори водят от 1996г., когато е организирано и проведено 4-то Национално скаутско джамборе (предишните три са в периода 1926-1935г.), край гр. Казанлък, в което взимат участие над 300 скаути от цялата страна.

След това следват 1997г. в с. Свети Влас; 1998 в местността "Паниците", край гр. Калофер; 1999г. в местността "Брязовец' край гр. Котел.

През 2000г. в м. "Шумнатица" край курорта Боровец се проведе 5-то национално Скаутско Джамборе, където присъстваха над 400 скаути и скаутки, за да живеят в един своеобразен град от палатки сред непрекъснати забавления и игри.

2001г. Скаутския събор се проведе в м. "Батова" до гр. Варна, 2002г. е до гр. Преслав, 2003г. в местността "Соколец" край Боровец, 2004г. в м. "Узана" до гр. Габрово, а 2005г. в м. "Стринава" в близост до гр. Дряново.

Подобни национални събори винаги се организират с разнообразие от игри и незабравими приключения, за които скаутите си спомнят с години след това.
Това една малка част от мероприятията организирани и провеждани от НСОБ на национално ниво. - Какво е това "скаут"?
- Виж, ти познаваш добре - онези момчета и момичета с ризи, панталони и зелени връзки, които срещаш всяка неделя в парка. Скаут означава разузнавач, търсач на нови приключения и идеи. Събират се в малки групи от 6 до 8 души, наречени "патрули", водят активен живот в игри и добри дела на открито: това ги весели и дава нужните на младия човек качества.

- А какво е това патрул? Нещо като полицейски патрул ли?

- Патрулът, скаутският патрул, е онази групичка приятели, които намерили се при скаутите, са обединени от общото желание да бъдат задно в игрите и в различните занимания, да излизат заедно на походи и да лагеруват заедно, да научат нещо необичайно и полезно, или просто да щуреят заедно! Да им бъде весело и приятно, когато са заедно, един с друг, да са приятели.

- Но какво толкова интересно правят?
- Те използват свободното си време като се събират заедно, провеждат походи, експедиции и събори за един или няколко дни сред природата. Там те живеят като авантюристи, спят на палатки, приготвят храната си сами, организират си множество игри и др. Каляват тялото си: вървят, скачат, катерят се, плуват и по този начин свикват да преодоляват всякакви препятствия.

- Това е интересно, но трябва да е доста мъчно?

- Наистина, но не чак толкова, а и се привиква лесно. Всеки може да придобие уменията - ловкост, издръжливост и сила, посредством своята воля и желание. От друга страна скаутът трябва да извлече полза от тези си качества, да бивакува, да познава животните и растенията, да се ориентира,  да дава първа помощ на пострадал, да може да оцелее в трудни природни условия. Всичко това също е част от скаутизма. Скаутите се стремят да станат здрави, енергични, весели, учтиви и пълни с идеи и предприемчивост, стараят се да вземат самостоятелни решения, да бъдат приятели със всички скаути и да спазват определени правила на поведение и дисциплина.

- Но това не е ли като в казармата? Карат ни просто да си играем на войници?

- Не си прав! Скаутското движение не е военна подготовка. В патрула всички скаути са приятели и "братя". Тяхната дисциплинираност не е наложена насила: това са правила, които те избират и приемат сами, за да може работата на патрула да върви добре. Водачите също са скаути, те не командват, а водят, спазват същите правила; те са големи братя, които със своя опит помагат на начинаещите. Не бива да забравяме, че скаутът се старае винаги да бъде услужлив, честен, весел, искрен и работлив; това е младеж който докато се забавлява, се стреми да бъде полезен на себе си и на всички около себе си. Скутът е рицарят на новото време, готов да помогне на всички, отхвърлящ недостойните постъпки и подлостта, считащ за чест да държи на своята дума.

- Всичко това е хубаво, но за какво ще ми послужи?

- Скаутизмът предлага средство за ненадминато забавление, което ти дава сила и здраве. Освен това благодарение на хилядите неща, които ще научиш и усвоените навици, ще видиш, че твоята работа напредва без много усилия и средства, ще се научиш да разчиташ на себе си, родителите ти ще бъдат доволни, както и всички около теб. Ще се научиш да бъдеш полезен на всички - това е най-хубавата мисия!

- Ох, да! Но... това ще струва скъпо!

- Скаутското движение е много по-евтино от другите младежки организации - членският внос е почти символичен - 1,00 лв. на месец, а униформата е по-евтина от един спортен екип. Колкото до походите, съборите и другите неща организирани от скаутите - те не струват по-скъпо отколкото ти ще прекараш у дома си.

- Съгласен съм, искам по-скоро да стана скаут!

- Почакай, не бързай много. Не се знае дали това ще се хареса на твоите родители; ти самия може да промениш решението си. А и всеки става скаут едва след като е дал Обещание. Щом си готов, се свържи с скаути от твоя град и можеш да се срещнеш с тях и да поискаш повече информация.
Беше ми много приятно да си поговорим, надявам се да се видим СКОРО !!!
              
За контакти:
scoutbg@abv.bg
тел 0899 850560        
факс 052 881569 
http://scout-bg.org/

 

ИСТОРИЯТА


Скаутското движение е основано от РОБЪРТ СТИВЪНСЪН-СМИТ БЕЙДЪН ПАУЕЛ (Б-П или Пит). Роден на 22 февруари 1857г. в Англия. На 13 години го пращат да учи в колежа Чартърхаус. Любимото му занимание през годините, прекарани там, била една малка горичка(шубрака), която се намирала в съседство с колежа и по правило била забранена за колежаните. Там той залагал капани, изпичал уловения дивеч, и използвал всички хитрини и лукавства на сиуксите, за да не бъде открит от учителите. И най-вероятно там и по онова време се ражда СКАУТСТВОТО.

Винаги, когато било възможно, Б-П излизал на различни експедиции с по-големите си братя. Плавали с лодка или се скитали дни наред с раница на гръб и се грижели сами за себе си.
След години Б-П постъпва в армията като се класира втори от 700(!) кандидати и след преминаване на базовото обучение бива изпратен като лейтенант във военния корпус в Индия. Там той остава цели 10 години и развива своите умения да наблюдава, да се укрива, да живее под открито небе, да се грижи сам за себе си, спортува постоянно. Командва и обучава отделение военни разузнавачи-скаути (scout - лице /не шпионин!/, кораб или малък самолет, изпращан напред за да събира информация за силите и разположението на противника - източник Оксфордски речник). По-късно е аташиран в Русия където талантът му жъне възхищение и похвали.

По време на Англо-Бурската война 1899-1901 ( Бурите /холандски заселници в северните части на сегашна ЮАР/) водят война с английските заселници с цел да разширят правомощията си) само с 1000 боеца под свое командване Б-П води отбраната на градчето Мейфкинг в Южна Африка. Бурите обсаждат града в продължение на 217 дни. Б-П използва всички възможни средства да защити града от набезите на десетократно превъзхождащият го противник. Към края на обсадата остават толкова малко бойци, че той се принуждава да назначава момчета като куриери, наблюдатели, часови…

Градът е освободен от дошлите на 16 Май 1900 подкрепления и Б-П се вижда изведнъж национален герой. На 42 годишна възраст е произведен в чин генерал-майор и организира южноафриканската конна полиция. В нея влизат хора способни да вървят по следа, да правят скица на местността, да водят наблюдение без да бъдат забелязани, да работят с чувство за отговорност и дълг.

Опитът натрупан при подготовката на тези части Б-П описва в книгата си “ В помощ на разузнаването” (“Aids To Scouting”), която е посрещната с голям интерес от обществото и особено от младите. Върнал се в Англия Б-П вижда, че повечето момчета в големите градове няма какво друго да правят освен поразии. Това подтиква Б-П да опита идеите си за едно ново младежко движение, като се осланя на положителните си впечатления от работата си с момчетата от Мейфкинг.

Така на 29 юли 1907г. с 20 момчета - синове на приятели и хлапета от квартала той отива на лагер на остров Браунси в залива Пуул, пред Дорсет, Южна Англия. Това е първият скаутски лагер, предвиден за седмица, но продължил десет дни, защото момчетата просто не искали да се прибират! Целта на лагера била да се закалят момчетата физически, да се научат да помагат на другите, сами да търсят и открият Бог. Всичко това е публикувано още същата година в книгата “ Скаутсво за момчета” (“Scouting For Boys”).

Много скоро след издаването на книгата из цяла Англия момчета започват да организират патрули. Движението се разраства толкова много, че се налага Б-П да напусне редовната си военна служба, за да се посвети изцяло на новото младежко движение.
Две години по-късно в Англия се наброяват вече над 108 000 бой-скаути, както са се наричали отначало, и 8 000 гърл-гайдове. На първото Световно Джамборе (Джамборе - голям лагер където се срещат скаути от различни градове и страни) в хотел ”Олимпия” в Лондон през 1920г. Баден Пауел бива провъзгласен за Световен Старши Скаут.

За обучаване на водачи Б-П използвал един постоянен скаутски лагер на североизток от Лондон - “Гилуел Парк”, разположен в гората Еппинг. През 1929г. в признание за заслугите му към младите той получава титлата "барон" и става известен като Лорд Баден Пауел от Гилуел. Разделя се с движението през 1937г. по време на голямото Джамборе в Холандия пред 28 000 скаути от цял свят. Оттегля се в Кения, където умира през януари 1941г. Последните му думи са “БЪДИ ГОТОВ!”. На надгробната му плоча е инкрустиран знака на Скаутското движение и думите, с които скаутите съобщават за пристигането си: “Завърнах се у дома!”. Лорд Бейден Пауел е погребан в Найроби, Африканска Кения по негово желание.

Днес скаутското движение е едно от най-големите младежки движения, обединяващо повече от 25 милиона момчета и момичета в повече от 160 страни, всички обединени от една мисъл, от един завет:
“БЪДИ ГОТОВ!!!”

В България скаутството се появява само 4(!!!) години след остров Браунси. Ние сме една от първите страни, в която се заражда скаутзма.

 

История на скаутското движение в България


Скаутизмът е най-голямото младежко движение в България през ХХ век. Той навлиза в страната в началото на века-след1911г. (4 години след Първият Лагер на о-в. Браунси), но точно сведения кой е първия център на скаутската идея няма. Смята се, че това е или Варна или София. Избухването на Първата Световна Война, обаче пречи за разпространението на идеята в България.

През 1921г.-само година след провеждането на Първото Международно Джамборе в Лондон, се учредява Организация на Българските Младежи-Разузнавачи (ОБМР). По-видни нейни дейци са Димитър Александров, Стефан Янчулев, Петър Траянов, като последния е избран за Върховен Скаут в страната. През 1923г. в София се организира лагер-школа, в която участват 186 момичета и момчета от всички краища на страната, а през 1924г. Българските скаути са признати за пълноправни членове на Световната скаутска организация. Над 2000 са участниците в първия национален лагер-сбор през1925г., проведен в Борисовата градина, която остава постоянен бивак за скаутските палатки. Някои от провежданите паради в неделните дни из софийските улици са предвождани лично от Цар Борис ІІІ.

През същата, 1925г,. Излиза първият брой на списание “Разузнавач”. Ето откъс от заглавната статия на първия брой на списанието:
“Преминаха като буря изнурителните и тежки по изпитания войни. Загина цветът на нашия народ, но в това време израсна младото поколение, буйно, стремящо се към нещо ново, но оставено без насока и контрол. По кой път ще тръгне нашата младеж, ето въпроса, който всеки си задава, и погледът на всички е обърнат към нашата младеж, в нея са надеждите и бъдещата гордост. На нашата страна са нужни граждани, достойни за паметта на хилядите борци за род и идеали...” В усилията за изграждане на тези достойни граждани се включва българския елит. Наред с имената на министър-председателя Александър Цанков, министри, духовници, сред които и Митрополит Стефан, народни представители, са и Алеко Константинов, Елин Пелин, Консулова-Вазова, Добри Немиров, подп. Стойчев и др.

Скаутския марш е написан от големия български поет Теодор Траянов:
“Напред, разузнавачи смели,
към подвиг с братски богослов.
Напред към родните предели,
Свещени зов, Бъди Готов...

През 1926г. се провеждат областни Джамборета за северна България в гр. Плевен, а за южна в Стара Загора. През 1929г. се провежда и Второто национално Джамборе, на което носител на купата за отрядно първенство става Първи Пловдивски Отряд, а на Третото национално Джамборе през 1931г. Носител на купата е Единадесети Плевенски Отряд “Иван Бурджев”.

Най-голямата проява на българските скаути през двадесетте години е решителното участие в помощ на бедстващите, в следствие на земетресението в Чирпан през1928г. Няколко десетки отряда от стара Загора, Пловдив, София, Перник и др. се грижат за пострадалото население като изграждат шест палаткови лагера и две полеви кухни. В продължение на два месеца те се грижат за ранените, участват във възстановителните работи и т.н. Дори английският вестник “Таймс” пише за доказана ефективност и благородство на българските скаути. В началото на тридесетте години ОБМР наброява над 60 000 души почти във всички населени места в България. Скаутите участват и в няколко международни прояви- Второто международно Джамборе в Лондон през1929г., Третия международен конгрес в Бирмингам. На Четвъртия международен конгрес във Виена през1931г. ОБМР е представена от Скаут-Мастър ген. В. Лазаров, станал в последствие Върховен Скаут и Водач не лагер-училището “Стефан Стоянов”.

Към края на тридесетте години, се правят няколко опита за ликвидиране на Организацията и превръщането й в казионна (проправителствена). По време на министър-председателя Богдан Филов се създава паралелна на ОБМР правителствена организация “Бранник”, която просъществува само 3-4 години. След установяването на власт на комунистическата партияпрез1944г. със закона от 1946г. се забраняват всички младежки неправителствени организации. Под ударите му попада и ОБМР.

Възстановяването на Организацията на българските скаути става през1990г. с навлизането на демократичните процеси в нашата страна. Бившите вълчета и пчелички, а сега ветерани скаути, успяват да възродят скаутските идеи под името Организация на Скаутското Движение в България

 

За униформата


Унифрмата е нещото което разграничава всеки скаут от останалото сиво множество на неориентираните младежи. Униформата е съставена от тъмносиня барета, скаутска риза (бежава на цвят), тъмносини панталони (къси или дълги, според сезона) и, естествено - скаутска връзка.

Ризата и панталоните са неизменима чaст от униформата на Българските скаути. Докато уставът позволява малка свобода за шапките ("Ако по време на строй скаутът или гайдът нямат барета или канадка(в зависимост от заеманата длъжност) те могат да са без шапка") за останалата част от униформата е доста стриктен. Самият произход на униформата е много интересен. Бейдън-Пауел е избрал за цвят на мъжките ризи този бежов цвят ("каки") защото: "Този цвят е установен за колониалните части на Великобритания (все пак Б-П е англичанин), освен това този цвят позволява на момчетата да се прикриват по време на техните игри". Историята на самия цвят също е много интересна: "При изпълнение на една полицейска задача в Индия една англииска дружина била принудена да премине една тинеста мътна река, пълна с "КАК"-кестеняв прах. Преминали реката, воиниците излезли на брега целите изцапани в кафяво-зелената кал и нямайки време да се измият влизат в бой. След сражението, обаче, загубите в тази дружина били много по-малко от тези на дружината деистваща от другата страна, облечени в бяло."

Това кара Б-П да избере за цвят на ризите този бежав цвят. За панталоните той избира тъмно синьо поради една много проста причина, виждайки как се цапат панталоните(бежави) на воиниците си в Индия и Африка, Б-П разсъжадава че ще е по-подходящо за момчетата да носят тъмно панталони. Не се спира на черни защото те много по-бързо избеляват отколкото сините.

Това се запазва докато през 1912г. лейди Бейдън-Пауел не решава да се заеме с организирането и на женска част към организацията. Тъй като и момичетата влизат в тази организация те също трябва да имат униформи. Но точно защото са момичета техните униформи трябва да се различават от мъжките, но не много. Затова се променя само цвета на ризите: те са светло сини. Лейди Б-П се спира на този цвят поради две причини:1- не иска ризите да са същите като мъжките защото все пак те са за момичета;2-не иска да са бели или светлосиви, защото белите ризи се цапат лесно пък и са като униформите на женския помощен корпус на армията, а светло сивите са като тези на детегледачките и гувернантките.

 

Първият скаутски лагер


(По разказа на един от участниците на о.Браунси)

На палубата на корабчето, което ни носеше към острова, беше оживено. "Животът в лагер ще протича на малки групи, които ще наричаме патрули. Един от вас ще ги ръководи". Бейдън-Пауел говореше спокойно, като стоеше сред нас и ни разясняваше предстоящия престой.

"Всеки патрул ще носи името на някакво животно: вълци, врани, бизони, косове" - продължи той, щом се установихме на острова. Когато извикаха името ми, аз се присъединих към "вълците". Но едва когато си наложих шапката, едната страна на периферията на която беше вдигната и прикрепена с малка позлатена лилия, аз усетих, че мечтата ми става действителност. Ние бяхме около двадесетина момчета на моя възраст, които отивахме да лагеруваме на остров Браунси с генерал Бейдън-Пауел, вероятно един от най-честваните мъже в нашата страна. Едно тънко гласче запита: "А какво означава Б.П изписано върху значката?" Всички се засмяхме. Някой каза с тих глас: "Това са инициалите". "И не само това" - добави Бейдън-Пауел - "това означава преди всичко "Би припейрд" ( be prepared - Бъди подготвен). Един добър девиз за скаутите, не е ли така?" След това той събра патрулните водачи за да подготвят програмата за деня. А всеки патрул си издигна палатка, подреди я и изкопа канавка наоколо й за в случай на дъжд.

След обяд ние вече се бяхме настанили върху сгънатите на две завивки, раниците ни пред нас. Сетне с обединени усилия ние издигнахме висок пилон, на който се развяваше Британското знаме.

Вечерта, насядали около огъня, Б-П разказваше за живота на младите зулуси. на възраст, когато възмъжават, всеки един от тях трябва да прекара около един месец сам в гората. Боядисват го в бяло и той, младежът-зулу, трябва да се крие така, че никой да не го види. Той трябва да се оправя в саваната сам, докато падне боята. Б-П ни научи на една много смешна зулуска песен - "Аз съм великият лъв". Много се смяхме, като го гледахме как подскача и танцува. На другата заран ни събуди тромпет с много нисък тон: Б-П надуваше един дълъг и посукан рог от газела кудан.

След утринния тоалети една обилна закуска ние се строихме за поздрав на знамето. Нашето учудване от това разнищено и надупчено знаме се превърна във възторг, когато научихме, че то е същото това, което се е развявало 17 дена над обсадения Мефекинг, който Б-П е защитавал по време на Бурската война. Денят мина в подреждане на лагера и на местата за патрулите. Един патрул дори се опитваше сам да си направи легла от клонки. Следобеда ни беше претоварен с игри, правилата на които се обясняваха от самия Бейдън-Пауел, който сетне сам биваше арбитър.

Вечерта всеки патрул си запали по един голям огън. Когато остана само жарава, ние си пекохме шишчета от месо, нанизано на тънки дървени клечки. Сетне Б-П ни разказа как веднъж, изненадан от бойци-зулуси, той с голяма скорост превалил през един рид, скачайки от камък на камък. "Когато най-сетне се метнах на коня си" - спомни си той с облекчение, - "благодарих на Бога, че бях учил шотландски танци!"

Петък, 2 август, всеки патрул си изгради колиба от клони, в която да може да се побере - "Така, сега нещата изглеждат по-добре" - ни каза Б-П - "стига покривът да не протече!"

След обедната почивка се учихме да управляваме лодка в близкото блато. Два часа по-късно, когато бяхме почнали да се справяме с лодките, по даден знак се впуснахме с тях да гоним един кит. Скаутите-харпунари на носа на лодката трябваше добре да се целят, за да улучат кита - естествено един голям, плаващ пън - и да успеят да го изтеглят на брега. Играта на мечки завърши следобеда. Лагерният огън, вечерта, се огласяше от африкански песни.

На другия ден Б-П ни обяви, че всяка вечер един патрул ще остави лагера и ще бивакува без палатка някъде, където си избере.

Изучавахме следите на един ходещ и на един тичащ човек, следите оставени от колело...
Междупатрулните игри се редуваха безспир целия ден и ни накараха да забравим тревожното очакване на бивака. Следобеда приключи с играта "Ким", произлязла от един разказ на Р. Киплинг. Трябваше да разгледаме кратко една дузина предмети и след това да ги запишем. Беше трудно, но след няколко упражнения успях да си подобря вниманието.

Kато си изпихме чая, нашият патрул си взе нещата и малко хранителни припаси и тръгнахме на експедиция. Бяхме си избрали едно ъгълче на плажа, защитено от малка дюна. Запалихме огън.
След вечерята ние си импровизирахме една забава, на която всеки представяше по нещо. Изтегнали се край огъня, под звездите, нощта изглеждаше великолепна. Преди да заспя си помислих, че ще разкажа за всичко това на братовчедка си Шърли, която ни беше проглушила ушите с разказите си за Индия и която сигурно ще се поболее от завист.

На другата сутрин подредихме всичко, угасихме огъня и се завърнахме в лагера. За наше голямо учудване Б-П и другите патрулни водачи ни разказаха за всичко, което бяхме правили:
нашите караули явно не са били достатъчно зорки.

След като четохме от Библията, неделният ни ден беше посветен на изучаване на природата. Всеки скаут, с бележник в ръка, тръгна да наблюдава птиците, животните. някои от нас проследяваха зайците, други рисуваха чайки, потапници или корморани. По една система от точки за 12 нарисувани дървета и техните листа, за 12 риби или 12 следи на различни животни и птици, всеки скаут можеше да си спечели значката "Природа".
Седнали около огъня, Бейдън-Пауел разказваше историята за крал Артур и за рицарите от кръглата маса. те обикаляли света, за да намерят Светия граал - потира, в който била събирана Христовата кръв. При това, където и да отивали, те оказвали съдействие, въздавали правда, помагали на бедните, защитавали слабите.

На шестия ден, както рицарите на крал Артур, така и ние тръгнахме да бъдем някому от помощ. С приятеля си Уилиям двамата помогнахме на едно семейство да събира дърва и да си подреди сайванта. когато се завърнахме, всеки разказа, при дадена честна дума, за това, което е направил. Хората, на които помогнахме, бяха поискали да си платят, но ние отказахме. Бейдън-Пауел ни обясни кода на честта на рицарите: "Скаутите също имат правила на играта, за цял живот. техният поздрав им напомня: трите издигнати пръста означават, че скаута е откровен, предан и чист. Палецът поставен върху кутрето означава, че силният защитава слабия".

Този ден беше посветен на спасяване, на първа помощ и на пренасяне на "ранени". Имаше извън това и ден на Отечеството, на гражданските задължения, на пожарната охрана, на историята на Британия, на благотворителните общества и за помощ на нуждаещите се. Всяка вечер един патрул излизаше на експедиция и на бивак. Всеки ден имаше по някоя нова игра, нова песен, научавахме нещо ново - как да си оплетем покрив от папрат или да си направим въжена стълба, как да пропълзяваме безшумно и как да се прикриваме. Тези десет дена се изнизаха, като падаща звезда. Последния ден патрулите се състезаваха в игрите от прежните дни: теглене на въже, пренасяне на "ранени" под прикритие, играта "Ким" и естествено отново лов на китове.

Накрая трябваше да вдигнем лагера и да подредим всичко така, че да не можеш да си и представиш, че двадесет момчета са били тук цели десет дена.
Седем години по-късно ние вече бяхме 100 000 скаути във Великобритания!

 

 За контакти:
scoutbg@abv.bg
тел 0899 850560        
факс 052 881569 
http://scout-bg.org/


 

 

 




Споделете вашето мнение




Дирекция Мл. дейности














Връзки

Or use your account on Blog

Error message here!

Hide Error message here!

Forgot your password?

Or register your new account on Blog

Error message here!

Error message here!

Hide Error message here!

Lost your password? Please enter your email address. You will receive a link to create a new password.

Error message here!

Back to log-in

Close