Решението за публикуването на тази Бяла книга за политиката към младежта и конкретно решението за провеждането на предварителни широкомащабни консултации произтича преди всичко от желанието за прокарването на нови форми на европейско управление.

Тази Бяла книга напълно съответства на Бялата книга за управлението, изготвена от Комисията и приета през м. юли тази година: целта е да се отвори процесът на взимане на решения в Европейския съюз (ЕС) към хората, които ще засягат тези решения, а това включва и младите хора.

Младите хора на преден план

Резултатите от широкомащабните консултации предхождащи изготвянето на тази Бяла книга са ясни: независимо от крайно разнообразните ситуации, в по-голямата си част младите хора споделят едни и същи стойности и едни и същи амбиции, но също така и едни и същи трудности. Младите хора формират една променяща се група с тенденция за навлизане на пазара на труда и на по-късен етап – създаване на семейство; те през цялото време превключват вниманието си между ученето и работата; но преди всичко стои фактът, че индивидуалните им пътища и подходи са много по-разнообразни в сравнение с миналото. Училището и университета, работата и социалната среда вече не играят същата интегрираща роля, която са имали по-рано. Младите хора получават автономен статут на все по-късен етап от живота.

Всичко това често се отразява в усещане за нестабилност, загуба на доверие в съществуващите системи за вземане на решения и известна степен на неприязън от гледна точка на традиционните форми на участие в обществения живот и младежки организации. Някои млади хора смятат, че не винаги намират отражение на вълнуващите ги въпроси в обществената политика изготвена от и предназначена за възрастните. Някои младежи намират спасение в безразличието или индивидуализма, докато други изпробват изразни форми, които са прекомерни или дори на границата на демократичните средства. И все пак по-голямата част от младежите искат да оказват влияние върху политиката, но още не са намерили подходящия начин за това.

Въпреки всичко, младите европейци имат много за казване; в крайна сметка, точно това са хората, които на първо място са засегнати от икономическите промени, демографския дисбаланс, глобализацията и културалните различия. Очакваме от тях да създадат нови форми на социални отношения, различни начини за изразяване на солидарност или за справяне с различията в тях, докато същевременно възникват нови неясни въпроси.

Независимо от по-сложния социален и икономически контекст, младите хора са добре подготвени да се адаптират. От националните и европейските политици зависи да улеснят този процес на промяна като направят младите хора заинтересовани участници, или “акционери” в нашите общества.

Младите хора и Европа

Дебатите за бъдещето на Европа продължават да текат и в момента. Безпрецедентната вълна на разширяване скоро ще създаде напълно нови перспективи. Посланието, което през последните години ясно се открои навсякъде в политическия живот на Европа е, че ЕС трябва да се оформя в съответствие с народите на Европа. Важно е консултациите за начина, по който трябва да се развива ЕС и за формата му на управление да включват хората, на които принадлежи утрешния ден на Европа. Европейският проект сам по себе си е млад, оформящ се в момента и предмет на текущи дебати. За да има напредък, за него са нужни амбиция и ентусиазъм, както и обвързаност от страна на младите хора към ценностите залегнали в основата му.

Ако младите хора имат едно ясно послание, то се свежда до желанието им гласът им да бъде чут и към самите тях да се отнасят като с напълно равноправни участници в процеса; те искат да изиграят ролята си изграждането на Европа; те искат да имат влияние върху дебатите за начина й на развитие. Настъпил е моментът да разглеждаме младежта като положителна сила при изграждането на Европа, а не като проблем. С други думи, трябва да дадем на младите хора възможността за изразяване на идеите им и да ги изпробваме спрямо подобни идеи от други играчи в гражданското общество.

От местно към Европейско равнище: нова динамика

Повечето от предложенията посочени в тази Бяла книга са насочени към Страните-членки и регионите на Европа които могат да си позволят прилагането на практика различни мерки във връзка с младежта. Точно там където младите хора могат да видят резултатите от собствената си обвързаност, активното гражданско общество става реалност. Именно чрез активно лично участие в живота на училищата, кварталите, районите или асоциациите, младите хора могат да придобият нужния опит и увереност, необходими им в настоящ или бъдещ момент за крачката към навлизане в обществения живот – в това число и на европейско ниво. Точно чрез собственото ангажиране със социални дейности които са открити за всички, без каквато и да е форма на дискриминация, младите хора могат да направят своя максимален принос за общество с по-солидарно съзнание и активни граждански процеси.

От друга страна е важно да се даде европейско измерение на свързаните с младежта дейности, с оглед даване на тласък на ефективността и синергията при успоредно отстояване и акцентиране върху степента на отговорност подходяща за всяко ниво на действие. Това искат младите хора, с които се проведоха консултациите; това е подкрепената от Европейския парламент позиция; и това е политиката, прокарвана от Страните-членки, както стана ясно по време на пробната консултация на Комисията. В отговор, Бялата книга предлага нова рамка за европейско сътрудничество, съдържаща два основни аспекта: прилагане на открит метод за координиране в младежкия сектор и по-добро отчитане на “младежкото” измерение при други политически инициативи.

Това европейско измерение ще създаде реално чувство за динамизъм и ще стимулира творчеството, ще насърчи обмяната и сравнението на позитивните практики и ще даде национална и европейска гласност на дейността и резултатите от дейността на отделни личности и младежки организации на локалната или регионалната сцена. Това ще помогне за изграждането на общ поглед и ще даде по-добра представа за свързаните с младежта въпроси и ще направи възможна по-ефективната съвместна работа с взимане на решения по общи цели.

Изслушване на младите хора и предлагането на форум за локални инициативи, насърчаване на Страните-членки за по-ефективно сътрудничество, предлагане на конкретни идеи по съществуващи в момента европейски програми и даване на “младежкия” фактор по-приоритетен профил във всички области на политиката – това е подходът предложен в тази Бяла книга с оглед създаване на подходящи условия за да могат младите хора да играят пълноразмерна роля в живота на демократичните, открити и отнасящи се с внимание към проблемите на хората общества.

Обща информация

След разширението, в Европа ще има 75 милиона млади хора на възраст между 15 и 25 години[1]. Независимо от различията им (от гледна точка на достъп до пазара на труда, образование, семеен живот, доходи и др.), младите хора се чувстват пълноправни граждани с всички произтичащи от това права и задължения. Инвестицията в младежта е инвестиция в богатството на обществото ни, днешното и утрешното. Следователно, един от ключовете към постигане на политическите цели определени от лисабонския европейски съвет е да направим Европа “най-конкурентноспособната и динамична, базирана върху знанията икономика в света”.

Договорите предоставят основата за действия в разнообразна гама от сектори[2], пряко или косвено засягащи младите хора: дискриминация, европейско гражданство, изключване от обществото, образования, професионално обучение, култура, здравеопазване, защита на потребителя, свобода на придвижване, защита на околната среда, мобилност за млади научни работници, сътрудничество за развитие и бедност.

В Общността съществуват различни мерки с по-пряко въздействие върху младите хора, малка част от които включват в областите на образованието, заетостта и професионалното обучение, а отскоро и във връзка с достъпа до информационни технологии.

Преди и над общата и секторна политика засягаща младите хора, съществува друг вид дейност който насърчава мобилността, обмена между различните култури, гражданството и доброволната работа. В този контекст и въз основа Чл. 149 от Договора[3], ЕС е въвел серия програми, включително програмата YOUTH, които на свой ред водят до схеми за мобилност и обмен за млади хора. Това сътрудничество постепенно се е разширило и обхваща области като информация, обмен между организации и доброволни услуги.

По-общо казано, съществува редица теми – като участие или автономия за младите хора – които не са пряко в ресора на Общността, но за които се прави анализ в дълбочина поради тясната им обвързаност с младежката политика и политическото им влияние като цяло; идеята е да се даде на Страните-членки практически ресурс за координиране на действията им в разглежданите сектори.

Всички тези конкретни дейности насочени към младежта получиха постоянната подкрепа на Европейския парламент, както чрез приемане на програми, така под формата на резолюции и изслушване на младите хора. Съветът на министрите по младежта прие редица резолюции относно участието на млади хора, образователния потенциал на спорта, социалната интеграция, инициативата и предприемачеството сред младите хора. Икономическия и социален комитет и Комитета на Регионите редовно предоставят позитивни и насърчаващи мнения по свързани с младежта въпроси.

Въпросът който стои в момента е дали тези дейности са достатъчни за удовлетворяване на гамата от предизвикателства с които се сблъскват днешните младежи и дали европейските политици използват по най-добрия начин потенциала на младите хора. Фактът е, резолюциите или декларациите по конкретни въпроси свързани с младежта често не се простират по-далеч от добрите намерения и че на европейските институции и Страните-членки липсва обобщен поглед върху различните видове политика и следователно, върху различните видове дейности, които могат да се предприемат за подпомагане на младите хора. Съществуващата в момента система за европейско сътрудничество в младежкия сектор е достигнала границите на възможностите си и е застрашена от неспособност в бъдеще да реагира на нови предизвикателства (вж. т. 2):

- демографски и социални промени, които правят отношенията между поколенията по-сложни;

- разширяващата се празнина между младите хора и обществените дела на национално, европейско и международно ниво, със съпътстващия риск от “дефицит на граждани”;

- инвестиране в качеството на дебата за бъдещето на Европейския съюз като демократичен императив и насърчаване на по-близки връзки с хората, гражданското общество и местните партньори, според принципите на Бялата книга за европейско управление[4].

Прокарването на нови форми на европейско управление е един от четири стратегически приоритети определени от Комисията. Терминът “управление” се отнася за всички правила, механизми и практики, които въздействат върху начина по който се използват различните сили, както и даване на по-голяма откритост на процеса за взимане на решения в ЕС за да могат хората от Европа да участват в засягащите ги решения.

Тази модернизация на европейските обществени действия се подкрепя от пет основни принципа: откритост, участие, отчетност, ефективност и последователност.

Преди всичко при младежта трябва да са в сила тези принципи:

- Откритост: предоставяне на информация и активна комуникация за младите хора, на съответните им родни езици за да разберат процесите в Европа и политиката, която ги засяга.

- Участие: да се осигури допитването до младите хора (консултиране), както и въвличането им във взимането на решения, които ги засягат и като цяло – в живота на общностите им.

- Отчетност: развиване на нова и структурирана форма на сътрудничество между Страните-членки и европейските институции с оглед изнамирането на начини за удовлетворяване очакванията на младите хора при подходящо ниво на отчетност за извършваната дейност.

- Ефективност: извличане на максимален ефект от предлаганото от младите хора, така че да могат да реагират на предизвикателствата на обществото, да допринасят за успеха на различните засягащи ги политики и да изграждат Европа на бъдещето.

- Последователност: разработване на общ преглед за различните политики засягащи младите хора по различни нива, при които е полезна намеса.

Решението за публикуване на Бялата книга за политиката към младежта и в частност, решението за провеждане на пробни консултации преди това, е един от резултатите от този “управленски” подход.

Преди всичко при младежта трябва да са в сила тези принципи:

- Откритост: предоставяне на информация и активна комуникация за младите хора, на съответните им родни езици за да разберат процесите в Европа и политиката, която ги засяга.

- Участие: да се осигури допитването до младите хора (консултиране), както и въвличането им във взимането на решения, които ги засягат и като цяло – в живота на общностите им.

- Отчетност: развиване на нова и структурирана форма на сътрудничество между Страните-членки и европейските институции с оглед изнамирането на начини за удовлетворяване очакванията на младите хора при подходящо ниво на отчетност за извършваната дейност.

- Ефективност: извличане на максимален ефект от предлаганото от младите хора, така че да могат да реагират на предизвикателствата на обществото, да допринасят за успеха на различните засягащи ги политики и да изграждат Европа на бъдещето.

- Последователност: разработване на общ преглед за различните политики засягащи младите хора по различни нива, при които е полезна намеса.

2. Предизвикателства

2.1. Демографски тенденции

Нашите общества стареят поради комбинирания ефект от намалената раждаемост и увеличената продължителност на живота. През периода 2000 – 2020 г., делът на възрастовата група от 65 до 90 г. ще нарасне от 16% до 21% от общото население на Европейския съюз, докато делът на възрастовата група от 15 до 24 г. ще спадне до едва 11%[5].

Стареене на населението на 15 Страни-членки на ЕС през периода 2000 – 2020 г.

Този количествен дисбаланс между млади и възрастни хора ще доведе до качествени промени в отношенията между поколенията. Финансовият натиск върху системите за социално благосъстояние ще е само един от аспектите на проблема. Реално ще е необходимо не само да разработим нови механизми за солидарност между младите хора и родителите или дори поколението на бабите и дядовците им, но преди всичко да организираме прехода между поколенията в общества, претърпяващи коренни промени и то така, че всички да са удовлетворени.

Поради това стареене на населението ще е необходимо привличането на човешки ресурси от страни извън Европейския съюз с цел компенсиране недостига на работна ръка. Обществата ни ще станат твърде хетерогенни по състав от етническа, религиозна, социална и езикова гледна точка. Всички тези процеси ще трябва добре да се контролират, особено по отношение на младите хора, ако желаем да избегнем социалното напрежение или негативните влияния върху образователните системи и пазара на труда.

2.2. Промени при младежта

Социологичните, икономическите и културалните аспекти на младежта са се променили значително в резултат от демографските промени и промените в социалната среда, индивидуалното и колективно поведение, отношенията в семейството и условията на пазара на труда[6].

На първо място, младежта като период е по-продължителна. Демографите отчитат, че под натиска от икономически фактори (възможност за намиране на работа, безработица и др.) и социо-културални фактори, младите хора усреднено са по-възрастни при достигане на различни житейски етапи: край на формалното образование, получаване на заетост, образуване на семейство и др.

Вторият аспект засяга нелинейността на житейските пътища. В днешно време “различните ни житейски роли се смесват”[7]: възможно е едновременно да си студент, да имаш семейни отговорности, да имаш работа, да търсиш работа и да живееш с родителите си, а понастоящем младите хора все по-интензивно се движат между тези различни роли. Житейските пътища стават все по-малко линейни, тъй като обществото вече не предлага същите гаранции (сигурност на заетостта, социални помощи и др.).

На трето място, традиционните събирателни модели губят позиции, тъй като персоналните пътища на развитие стават все по-индивидуализирани.”Организацията на семейството, брака и кариерните планове на индивида вече не е стандартизирана”[8]. Това оказва особено силно влияние върху политиката на обществените институции.

2.3. Въвличане на младите хора в обществения живот

По правило, младите хора в Европа активно поддържат демокрацията и по-конкретно, имат желание да изиграят ролята си в нея. От друга страна, сред младежите навлиза известно недоверие по отношение на институционалната структура. В сравнение с миналото, младите хора понастоящем са с по-ниска степен на обвързаност с традиционните структури за политически и социални дейности (партиите от европейските правителства и профсъюзите) и регистрират ниско ниво на участие в демократичните консултации. Младежките организации са наясно с тази тенденция и усещат необходимостта от цялостно си преструктуриране[9].

Това по никакъв начин не означава, че младите хора не се интересуват от обществения живот. Повечето от тях показват ясното си желание да вземат участие и да оказват влияние върху избора, реализиран от обществото, но искат да правят това на по-индивидуални и непосредствени начала, извън старите структури и механизми за участие в обществения живот.

От обществените институции зависи да запълнят празнината между желанието на младите хора да изразяват мненията си и предлаганите от обществото методи и структури. Неуспехът в тази област може да доведе до по-ниско ниво на гражданско съзнание или дори до протестни действия.

2.4. Европейска интеграция

Тази тенденция е в сила и относно Европейския съюз, сам по себе си тема посрещана със смесени чувства от страна на младите хора. За тях Европа заслужава уважение поради фундаментални ценности, освен това е и мястото, където живеят, учат, работят и пътуват. От друга страна, те смятат, че отговорните за управлението на тези области институции са прекалено дистанцирани и функционират “зад закрити врати”. Тази празнина между младите хора и Европа е само една илюстрация за разстоянието делящо хората на Европа и Брюксел[10]. И все пак, при преследване целите на общността и преди всичко с оглед разширението на Европа, от въвличането в този процес на младото поколение зависи много. Важно е младите хора да бъдат приети “на борда” като активни партньори по специфични проекти ориентирани към конкретните им ситуации, амбиции и способности.

2.5. Глобализация

Относително казано, същото раздвоение съществува между младите хора и тенденцията за глобализиране. Младите хора в Европа са част от общества, които са открити към външни културални и икономически влияния. Светът е отправната им рамка за сравнение и те без колебание приемат продуктите символизиращи глобализацията[11]. Същевременно, те подлагат на съмнение част от последиците от глобализацията въз основа социалната справедливост, откритост и “стабилно” развитие. Те изпитват съмнения и относно международните институции, които им изглеждат относително недостъпни, тайнствени и незагрижени за проблемите на младежта. Това най-малкото смесено отношение на младите хора към глобализацията е признак за безпокойство и не трябва да се подминава.

Това до голяма степен образува основния проблем във връзка с глобализацията: “Дали ни харесва или не, глобализацията е тук. Задачата ни е да я контролираме, да я използваме за благото на човечеството”[12].

Всичко това представлява огромно предизвикателство. Трябва използваме на място правилните условия, за да дадем на младите хора от Европа по-ясно да се усещат и да се държат като подкрепящи, отговорни, активни и толерантни граждани на разнородни общества. По такъв начин, по-активното въвличане на младите хора в живота на местните, национални и европейски общности и поддържането на активно гражданско съзнание представлява едно от основните предизвикателства не само понастоящем, но и за бъдещето на нашето общество.

3. Продуктивна пробна консултация

При силна убеденост в необходимостта от тази промяна и с оглед мащаба на предизвикателствата и ограниченията на действаща в момента система за сътрудничество, в края на 1999 г. Комисията предложи пред Съвета по младежта да се изготви Бяла книга за нова форма на европейско сътрудничество във младежката политика. В рамките на широкомащабните консултации довели до изготвянето на тази Бяла книга, тя получи пълната подкрепа на Страните-членки на ЕС, съответните Президенти и Европейския парламент.

Безпрецедентна пробна консултация

Тази Бяла книга е резултат от пробна консултация обхващаща периода май 2000 – март 2001 г., с участието на млади хора от всички среди, младежки организации, научната общественост, политици и обществени институции. От гледна точка на нейния мащаб, продължителност, разнородността на анкетираните и обема извлечена от нея полезна информация, пробната консултация няма аналог на европейско ниво. За някои Страни-членки тя се провежда за пръв път. В нея взимат участие огромно количество хора при голям брой мероприятия.

- Страните-членки организират 17 национални конференции. Това привлича няколко хиляди младежи и доведе до 440 предложения.

- Младежи от Европа се събират в Париж през октомври 2000 под председателството на Франция, преглеждат резултатите от националните конференции от по-европейска гледна точка; 450 млади делегати от 31 страни постигат съгласие по около 80 предложения.

- Над 60 организации участват в заседанията на Икономическия и социален комитет в Брюксел през февруари 2001 г.

- Научната общност, представена от около дузина широко профилирани научни работници, са поканени за коментар по вероятностите за бъдещо развитие.

- Във всички европейски столици са проведени са срещи с политици и представители на администрацията, както и с Националните съвети по младежта; организирани са и две срещи на Генералните директори отговарящи за младежта (една за осъществяване на тези двустранни срещи и втората за приключване на консултациите).

- В средата на март 2001 в Умеа е проведена среща под шведско председателство. Млади хора, младежки организации, научни работници и представители на обществените институции определят приоритети си за политически действия.

- На 24 април 2001 г в Европейския парламент е проведен ден за дебати с участието на почти 300 човека, предимно младежи.

Пробните консултации ще продължат. Белгийският Президент организира конференция в Гент през ноември 2001 г., която ще предостави на Комисията възможност за представяне на Бялата книга и да открие дебати по предложенията от нея.

Пробните консултации, подробно анализирани в Приложение 1, широко потвърдиха горните изводи и подкрепиха идеята за необходимостта от нов тласък в момента.

Всички млади хора искат политика отговаряща на очакванията им. Те смятат, че обществените действия реализирани на местно, регионално, национално и европейско ниво често са неподходящи и нямат допирни точки с ежедневните им грижи. Младежите искат радикална промяна в начина на мислене и използваните практики и, преди всичко, настояват да имат пълно участие в процеса на изработване на политиката.

3.1. Основни послания

В процеса на консултациите се откроиха четири основни послания.

Ø Активно гражданско съзнание при младите хора

Анкетираните млади хора се възприемат като отговорни граждани. Те искат да имат по-активно участие в живота на общността. Младежите искат възгледите им по широка гама от въпроси да бъдат чути. На това желание за участие трябва да се даде място за изява на различни нива – от местно до международно; то трябва да приеме различни форми – активни и представителни, и не трябва да изключва която и да е форма на обвързаност – еднократна или продължителна, спонтанна или организирана. Нещо повече, това участие не може да се ограничава до единична консултация и със сигурност – до проучвания на общественото мнение. Такова участие трябва да включва младите хора в процеса на взимане на решения.

Участието трябва да се насърчава без изключения, което означава да се улеснят млади хора с най-затруднен достъп и предоставяне на по-добър достъп към съществуващите структури за младежи, нечленуващи в организации.

Достъпът до информация е неразделна част от развиването на активно гражданско съзнание, като продължава да е област към която младите хора имат големи очаквания; те са наясно, че областите за покриване са твърде обширни (заетост, условия на труда, настаняване, обучение, здравеопазване и др.) и излизат извън рамките на програмите на Общността, поради което очакванията на младежта на първо място са за признаването на факта, че съществуват потребности които трябва да бъдат адресирани. Младите хора също така подчертават важността на равните възможности за достъп, принципа на географската близост и високите стандарти на етническо поведение. Освен това се набляга върху важността на удобна за потребителя информация, предназначена за младежта както като същност, така и като разпространение.

Ø Разрастване и определяне на области за експериментиране

Младите хора искат да се убедят, че обществените институции признават факта, че образованието и обучението не се свеждат единствено да наличните традиционни или формални (официални) видове. Според тях, при настъпването на този повратен за тях етап от образователната им кариера един холистичен поглед при отчитане неформалните аспекти на образованието и обучението ще бъде от голяма полза.

Поради тази причина трябва да се наблегне на мобилността и доброволните услуги, които все още не са достатъчно широко разпространени и не са получили нужното признание; за младите хора развитието на тези въпроси и свързването им с политиката за образованието и обучението е от приоритетен характер. Младежите искат по-широко признание и финансова подкрепа за този опит. За да успее напълно, при осъществяването на тази връзка между формалните и неформални измерения на учебния процес трябва да се отчита концепцията за индивидуално развитие и да се използват подходящи за младежите инструменти и методи, насърчаващи обмена на учащи, както и експериментални форми при които процесът е по-важен от резултата.

Ø Развиване на автономност сред младите хора

За младите хора автономността е съществено изискване. Тя зависи от ресурсите с които разполагат, преди всичко от материалните ресурси. Поради тази причина въпросът за доходите е от жизненоважно значение. Младите хора са засегнати не само от политиката по заетостта, социалната защита и интеграцията на пазара на труда, но и от жилищната и транспортна политика. Всички те са важни от гледна точка на по-ранното постигане на автономност за младежта и трябва да се развиват по начин отчитащ гледната точка и интересите на младежите, както и да използват рационално придобития характерен за младежката политика опит. Тъй като младите хора искат да имат активна роля в обществото и да чувстват, че политиката по различни аспекти от стандарта им на живот дава пряко отражение върху тях, младежите протестират срещу ограничаването на младежката политика до определени области.

Ø В подкрепа на Европейския съюз като носител на ценности

Огромното мнозинство млади хора изповядват определени ценности, които се покриват с ценностите, свързвани с европейската интеграция. Независимо от това, те възприемат институциите като недостъпни и погълнати от самите себе си в по-голямата си част.

Наистина, благодарение на или въпреки разнообразието на биографиите или кариерите им, младите хора изпитват чувство на несигурност и усещат трудностите, с които ще се сблъскат в личния и професионалния си живот. Това съзнание за крехкостта на ситуацията, в която се намират на дадения етап, несъмнено частично обяснява по-широката им загриженост за изключените от тези процеси индивиди. Те са убедени, че трябва да се направи много повече за гарантиране основните права на всеки човек и, което е по-важно, за гарантиране правата на малцинствата и премахване на всички форми на дискриминация и расизъм с всички възможни средства.

Младите хора в Европа отстояват същите фундаментални ценности, залегнали в основата и на Европейският съюз. Те очакват ЕС да е в състояние да удовлетвори очакванията им.

4. Нова амбиция

В тази бяла книга е разгледана пълната гама въпроси, повдигнати по време на пробната консултация, независимо от нивото на компетентност. За изготвянето на младежката политика отговарят преди всичко страните членки на ЕС и в някои страни процесът до голяма степен е регионален и често се осъществява на местно ниво. Именно решенията, взети на местно ниво имат най-голямо въздействие върху ежедневието на младежите. За това, от принципна гледна точка и за по-голяма ефикасност, в тази област трябва да се прилага стройна йерархия. И все пак, такава структура е съвместима с разширено сътрудничество на европейско ниво, което ще увеличи въздействието и последователността на националната политика.

Поради тази причина основната цел на тази Бяла книга е да предостави на Европейския съюз нова рамка за сътрудничество в младежкия сектор, което е амбициозно, удовлетворяващо очакванията на младите хора и същевременно реалистично, определящо приоритетите сред голямото разнообразие от въпроси, възникнали в хода на консултациите и отчитащо различните нива на отговорност. Това сътрудничество трябва да се основава на съществуващи дейности, трябва да е съвместимо и да допълва други текущи инициативи, особено в областта на заетостта, образованието и социалната интеграция, ако това е необходимо; същевременно то трябва да улеснява съвместната работа между различните нива на отговорност и различните играчи. В тази нова рамка на сътрудничество се открояват два основни аспекта:

- прилагане на открит метод на координиране в по-специфичните области, свързани с младежта;

- по-широко застъпване на младежките интереси в други области на политиката.

4.1. Специфични области при младежта

4.1.1. Открит метод на координиране

Чл. 149 от Договора разглежда развитието на качество на образование чрез насърчаване на сътрудничеството между Страните-членки.

Както ясно показа пробната консултация, законодателните варианти не са в състояние да покрият грижите на младите хора в същността им. От друга страна, всички участници ясно отчитат добавената стойност, получена при съвместна работа. Също така съществува ясно изразено от Страните-членки желание за по-тясно сътрудничество.

Поради тази причина най-подходящ е откритият метод на координиране и същевременно условията са подходящи за ефективното му прилагане. Методът включва “… определяне на насоки за ЕС, комбинирани с конкретни графици за постигане на целите, които Страните-членки са определили в краткосрочен, среден и дългосрочен план; където е подходящо, определяне на качествени и количествени индикатори и еталони според най-добрите постижения в световен мащаб и пригодени за нуждите на отделните Страни-членки и сектори като средство за сравнение на най-добри практики; превръщане на тези европейски насоки в национална и регионална политика чрез определяне на конкретни цели и приемане на мерки, отчитащи националните и регионални различия; периодичен мониторинг, оценяване и прегледи, организирани като взаимно обучаващ процес”[13].

Следователно, както е подчертано в Бялата книга за управлението, откритият метод на координиране предлага “… начин за насърчаване на сътрудничеството, обмяна на най-добри практики и съгласуване на общи цели и насоки за Страните-членки… Той се основава на редовен мониторинг на напредъка към постигане на тези цели, като позволява на Страните-членки да сравняват усилията си и да се учат от опита на други”.

Откритият метод на координиране, адаптиран за специфичната област на младежката политика произхожда от открития метод на координиране, както е приложен в образователната политика. Чрез него се определят приоритетни теми, излагат се общи цели и насоки и се уговарят механизми за бъдещи действия. В него се съдържат и разпореждания за консултиране на млади хора.

Комисията предлага следният план:

- като действа по предложение на Комисията, Министерският съвет периодично се произнася относно приоритетните области, представляващи общ интерес

- всяка Страна-членка определя координатор, който действа като събеседник от страна на Комисията по свързани с младежта въпроси. Различните координатори внасят в Европейската Комисия подробности за политически инициативи, примери за най-добра практика и други материали, свързани с разглеждането на изброените теми

- Европейската Комисия внася в Съвета на министрите резюме и анализ на тази информация, придружени с предложения за общи цели

- Министерският съвет определя общи насоки и цели за всяка от темите и разработва процедури за мониторинг, и където е подходящо – еталони въз основа на индикаторите

- Европейската комисия отговаря за периодичния мониторинг и оценка и докладва за напредъка на Съвета на министрите по младежта

- Европейският парламент трябва да има подходяща роля в този процес и в разпорежданията за мониторинга. Икономическия и социален комитет, както и Комитета по регионите също имат възможност за изразяване на мнение.

- С младите хора се провеждат консултации по приоритетните теми и по следващите действия, свързани с тях (вж. т. 4.1.2. “участие”).

- Страните, кандидатстващи за членство, участват в този процес до колкото е възможно

Предложеният открит метод за координиране допълва гамата инструменти на Общността и е безпристрастен спрямо решенията, които могат да бъдат приети по силата на Договора и въз основа на които, например, Комисията би могла да предложи определени препоръки по силата на Чл. 149

4.1.2. Обхват на действие при използване на открития метод за координиране в младежкия сектор

Измежду различните теми, смятани за подходящи в младежкия сектор и при които е приложим описаният по-горе открит метод за координиране, Европейската комисия предлага участие, доброволни услуги, информация, подобряване осведомеността на обществените институции за грижите на младите хора и в по-общ план всички други теми, които допринасят за развитието и признаването на дейностите на младежкия фронт (например, младежка работа, младежки клубове, работа на открито, проекти за развиване на гражданското съзнание, интегриране, солидарност сред младежите и др.) в частта им, която не се управлява от други политически процеси като заетост, социална интеграция и образование. Това в по-голямата си част отговаря на типа дейности и ресурси, обикновено свързани с младежката политика на национално ниво.

Прилагането на този открит метод за координиране може да доведе до анализи и предложения, произтичащи от пробното консултиране, както е посочено в Приложение 1, с оглед подобряване нивото на сътрудничество в младежкия сектор и адресиране на различните предизвикателства.

Спрямо принципите на допълване и последователност, резултатите от прилагането на открития метод за координиране трябва да обогатят и придадат добавена стойност на други области в политиката, инициативи или процеси в Общността от гледна точка както на съдържанието, така и на ресурсите.

Въз основа на определеният по-горе предмет на дейност Европейската комисия определи следните приоритетни теми за прилагане на открития метод за координиране – на първо място и преди всичко това е участие.

· Участие

Участието на младите хора по принцип е проблем на отделните Страни-членки. Независимо от това, прилагането на открития метод за координиране ще генерира добавена стойност в европейски мащаб, тъй като в частност засиленото участие ще допринесе за развитието на образованието и гражданското съзнание на младежта.

Участието трябва да се развива най-вече в местните общности, в това число в училищата, които предлагат идеални възможности за участие. Процесът трябва да се разшири и да обхване младежи, нечленуващи в асоциации.

В резултат от открития метод за координиране местните власти могат да въведат гъвкави иноваторски механизми за участие, както и да получат разпространение регионални и национални младежки съвети, отворени и към младежи, нерегистрирали активност в различни организации.

Като силен сигнал към младите хора, Комисията предлага и заздравяване на структурите за консултиране на млади хора на европейско ниво. Без да отрича преките механизми за консултиране и еднократните инициативи, Европейската комисия предлага Младежкия форум, преработен така, че да представлява и младежи, нечленуващи в младежки организации, в ролята на подходящ орган за консултиране на млади хора по приоритетни въпроси и следващи за тях етапи според открития метод за координиране.

Според Комисията, за подкрепяне на открития метод на координиране е необходимо незабавно да се предприемат следните мерки:

- организиране на пряк диалог с младите хора под формата на редовни срещи по конкретни теми в течение на 2002г.

- въвличане на младите хора в инициативата за бъдещето на Европа, задействана след Европейския съвет в Ница, считано от 2002г.

- предлагане на пилотни проекти за 2003 и 2004г. в подкрепа на местните, регионални и национални усилия за подпомагане на младежкото участие[14]. Резултатите от тези пилотни проекти ще бъдат разгледани като част от средно-срочната оценка по програмата YOUTH и при изготвянето на произволни бъдещи програми в тази насока.

· Информация

Участието е тясно свързано с предоставянето на информация на младите хора. Информирането на младите хора, например по европейските въпроси, е преди всичко задължение на Страните-членки. Затова спрямо тази тема също трябва да бъде приложен откритият метод на координиране. Важно е, по възможност да се достига до самите млади хора, но, при всички случаи, и до тези, които контактуват с тях в училищата, клубовете, асоциациите и т.н. Това занятие за масова информация изисква координиран подход, значителни ресурси и участието на млади хора при разработването и прилагането на тези инструменти за комуникация. Този подход ще се координира с новата информационна политика на ЕС, произтичаща в частност от управленските принципи и понастоящем се формирана в тясно сътрудничество с Европейския парламент.

- въвеждане на електронен портал за осигуряване на достъп до информация за Европа на максимален брой младежи към началото на 2002г. с идеята за търсене на връзки между съществуващите в момента сайтове и планирания портал

- организиране на електронен форум

· Доброволни услуги сред младите хора

Доброволните услуги са форма на социално участие, образователен опит и фактор за намиране на заетост на пазара на труда и интеграция, и като такива удовлетворяват очакванията както на младите хора, така и на обществото.

При използване на откритият метод за координиране през следващите години трябва да се положат усилия за съществено развиване на доброволните услуги на национално, регионално и местно ниво. В този контекст може да се наложи обмислянето на ситуацията при младите доброволци от гледна точка на юридическа и социална защита.

Положителният опит на Европейската доброволна служба ще е от полза за превръщането на доброволните услуги в стандартна практика сред младите хора (вид наблюдение, методи на финансиране и др.). Важно е на европейско ниво да се осигури признаването на доброволните услуги за образователен опит и период на неформално обучение. Схемата на Европейската доброволна служба за млади хора може да се разшири с оглед включването на партньорства с международни институции, организиращи и подкрепящи доброволните действия. Страните-членки трябва да предприемат незабавни действия за отстраняване на пречките относно мобилността на младите доброволци.

· По-добро разбиране на младежта

Необходимо е по-добро разбиране на европейско равнище на реалиите, вълнуващи младите хора. За тази цел Европейската комисия предлага използването на открития метод на координиране за:

- използване и разпространяване съществуващите структури, проучвания и изследвания на младежта, протичащи понастоящем в Европейския съюз; в интерес на взаимноизгодното допълване ще бъдат взети предвид работата и инициативите на други международни институции (Съвета на Европа, OECD, Обединените нации и др.)

- фокусиране обсъжданията върху правилния подход на европейско ниво

- където е подходящо, разработване на програма за проучване и изследване на база преди всичко извършена работа на национално ниво и използваща възможностите, предлагани от шестата европейска рамкова програма за научни изследвания[15]

- предоставяне на необходимите статистически ресурси, оптимално използване на наличните в момента ресурси по Европейската статистическа система[16].

4.2. По-широко застъпване на младежките интереси в други области на политиката.

Всички други теми, споменати по време на пробното консултиране като безработица, образование, формални и неформални видове обучение, социална интеграция, расизъм и ксенофобия, имиграция, проблеми на потребителя, здравеопазване и рискова превенция, околна среда, равни възможности за мъже и жени и др., изискват тясна координация с различни институции както на национално, така и на европейско ниво.

Политиката и действията на европейско ниво са въз основа Договора и използват различните предвидени от него инструменти.

Европейската комисия ще осигури по-широкото отчитане на насоките във връзка с младите хора при споменатите области на политика и форми на действие, където са подходящи и независимо от използваните инструменти. За тази цел ще бъдат взети под внимание резултатите от консултацията както са описани в Приложение 1.

Министрите, отговарящи за младежката политика, трябва да осигурят вземането предвид на свързаните с младежта проблеми в споменатите други области на политиката на национално ниво, успоредно с прилагането на европейската политика.

В резултат от проведената консултация Европейската комисия смята, че образованието, продължителното неформално обучение, мобилността, заетостта и социалната интеграция, расизма и ксенофобията са приоритетни области, в които трябва да се взима под внимание младежкият фактор. Въпросът за автономността на младите хора също предполага задълбочено изследване.

· Образование, продължително неформално обучение и мобилност

Въпросите на образованието и обучението, независимо дали се провеждат в училище, университет или посредством друг вид неформално обучение, се отнасят до Съвета (занимаващ се с целите на образованието и системите за обучение и създаващ европейски район на продължително образование и обучение) и следващите действия по тях следва да са на ниво Общността.

В съгласие с горното, младежките асоциации, социални работници и местни власти в много страни работят в дълбочина с младите хора. Запазвайки новаторския си и неформален статут и като част от целия пакет мерки за продължително обучение, този вид работа има нужда от:

- по-ясна дефиниция на концепциите, на придобитите умения и на стандартите за качество

- по-голямо зачитане на участниците в тази дейност, по-добро признание на самата дейност

- по-добро допълване с формалното образование и обучение.

Разработен е и План за действие, заедно с Препоръки по мобилността, одобрени от Европейския съвет в Ница през декември 2000г. и чрез процедурата за съвместно взимане на решения от Европейския парламент и Съвета през юли 2001г. тези инициативи трябва да са в съответствие с всички други инициативи, възникващи от прилагането на открития метод на координиране в младежкия сектор.

· Заетост

През последните няколко години Европейският съюз работи много активно в областта на заетостта. След Европейския съвет в Люксембург през ноември 1997г. ЕС разработи Европейска стратегия за заетостта въз основа новата глава “заетост” в Договора от Амстердам.

Страните-членки трябва да прилагат политика, подпомагаща интегрирането и напредъка на всички участници на пазара на труда. Тази политика е съсредоточена около четири основни “колони”: подобряване възможностите за намиране на работа; развиване на предприемачески дух и създаване на работни места; насърчаване на фирми и техни служители към по-голяма адаптивност; заздравяване на равните възможности за мъжете и жените.

По отношение конкретно на младите хора, Европейските насоки подчертават необходимостта от политика за предотвратяване на дългосрочна безработица, основаваща се на индивидуално съветване; подобрени системи за образование и обучение; намаляване броя на преждевременно напускащи образователните системи млади хора; повсеместно предлагане на курсове за нови технологии.

· Социална интеграция

Европейският съвет в Лисабон през март 2000г. постанови прилагането на открит метод на координиране, с цел подпомагане на социалната интеграция. Изготвен въз основа Европейската стратегия за заетостта, този метод комбинира общите цели за справяне със социалното изключване и бедността (приети в Ница през декември 2000г.) и националните планове за действие (представени за пръв път през юни 2001г.).

Страните-членки бяха подканени да определят своите приоритети и основни политически мерки в националните си планове на база четирите общи цели, приети в Ница: насърчаване участието на пазара на труда и достъп на всички желаещи до наличните ресурси, права и услуги; предотвратяване на риска от изключване; предприемане на действия в полза на най-уязвимите членове на обществото; мобилизиране на всички участници и насърчаване на участието.

Относно по-специфичния въпрос за младежта са адресирани различни аспекти, както по отношение на общите цели, така и в националните планове за действие: развиване на благоприятен за младите хора пазар на труда; гарантиране на достатъчни ресурси и доход за млади хора в затруднени обстоятелства, особено членове на етнически малцинства, млади жени с рискова заетост и млади инвалиди; премахване на неравнопоставеността в образованието; подобряване достъпа до качествени услуги (жилища, здравеопазване, култура и правосъдие); регенериране на областите, страдащи от многобройни недостатъци.

· Младите хора срещу расизма и ксенофобията

Чл.13 от Договора от Амстердам силно заздрави усилията за противопоставяне на всякакви форми на дискриминация и Европейския съюз получи нови ресурси в тази област (под формата на две директиви и програма за действие)[17].

Младите хора са особено възприемчива група по отношение справяне с дискриминацията и по-конкретно расизма и ксенофобията и са особено обвързани с мултикултуралното общество.

На ниво Европейска общност има предложение във всички програми и мерки, засягащи младежта, изготвяни от Общността да се даде приоритет на справянето с расизма и ксенофобията. Може да се разшири сътрудничеството с Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията и е необходимо да се подкрепят действията на гражданското общество в тази област. В основата на работата на Комисията лежи разпространяването на ангажименти, създаването на връзки между младежки организации, активно борещи се срещу расизма и ксенофобията и работещи за еднакво уважение към всички, най-вече малцинствата. Целта е да се предостави възможност на младите хора да дадат своя принос за глобалните усилия на Евросъюза в тази област.

На национално ниво Страните-членки трябва да приемат този проблем сред приоритетните мерки за младежта. Ключова роля трябва да изиграят допълнителните мероприятия под формата на местни проекти, насочени към развиване на солидарност и отговорност.

· Автономност за млади хора

Предвид голямото значение на автономията за младите хора заключение, възникнало по време на консултациите, Европейската комисия предлага създаването на работна група на високо равнище, която да съветва по този въпрос Европейската комисия и Съвета на министрите в различните му конфигурации. Това е сложен проблем, изискващ експертни познания по редица различни дисциплини и решението му изисква въвличането на различни области на политиката освен младежката политика (заетост, семейство, социална защита, здравеопазване, транспорт, правосъдие, вътрешни работи).

4.3. Роля на програмата YOUTH

Целта на програмата YOUTH е да насърчава младите хора активно да допринасят за европейската интеграция, да развиват разбирателство между различните култури, да заздравяват основните ценности като правата на човека и борбата срещу расизма и ксенофобията, да развиват чувство на солидарност, да насърчават духа на предприемчивост, инициативност и творчество, да стимулират признаването на неформалното образование и да заздравяват сътрудничеството от страна на всички активни участници в младежкия сектор. Програмата е открита и за страните кандидат-членки в Евросъюза.

Затова програмата YOUTH трябва да се разглежда като нова форма на сътрудничество, препоръчвана от тази Бяла книга. При пълно съобразяване с Решението[18] на Европейския парламент и на Съвета, основали тази програма, Европейската комисия ще предлага всяка година според работния план на програмата приоритети, които ще са в съответствие с определените по открития метод на координиране на насоки. Средно-срочната оценка и подготовката на нова програма след 2007г. допълнително ще гарантират програмата да осигурява максимална подкрепа за работата по открития метод на координиране в младежкия сектор.

Освен споменатите по-горе специфични мерки, които ще бъдат разработени по програмата YOUTH, в отговор на предприетата по Бялата книга работа трябва да се създаде нова Интернет платформа по въпросите на расизма и ксенофобията, разработена и по възможност експлоатирана от млади хора.

5. Заключение

В тази Бяла книга на Европейския съвет се предлага нова рамка за сътрудничество в областта на младежката политика.

При тази си функция, книгата е в отговор на задълбочените потребности на всички участници, загрижени за политиката спрямо младежта, включително Страните-членки на ЕС.

Това сътрудничество ще продължи въз основа не само на съществуващите в момента национални дейности и дейности на Общността, но и разпореждания за прилагане на открития метод на координиране, специфичния младежки сектор и разпоредби за по-широко застъпване интересите на младежта в други области на политиката.

Първоначално Бялата книга ще бъде представена на симпозиума в Гент, организиран под патронажа на Белгия, където ще се съберат всички страни, консултирани в рамките на описания процес. По време на Съвета на 29 ноември, посветен на образованието и младежта Комисията ще представи заключенията си пред Министрите. Бялата книга ще бъде представена и пред Европейския парламент, Комитета по регионите и Икономическия и социален комитет за мнение.

Комисията ще започне използването на договорените механизми за сътрудничество и ще поеме необходимата работа по дейностите от по-късните етапи и мониторинга.

ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение 1

Резултати от консултацията

Пробната консултация, предхождаща тази Бяла книга е значима не само с мащаба си и създаването на нов тласък в реални условия, но се явява и източник на огромно количество предложения.

Тези предложения са в резултат на диалог и обмен между всички участници в младежкия сектор, т.е. млади хора, представители на младежки организации, изследователи (социолози), членове на администрацията и политици.

Не е нужно изрично да се уточнява, че младите хора в Европа не са идентични. Социалните, икономически, културни и регионални различия се виждат както в колективен, така и в индивидуален план и националните и европейски обществени институции трябва да се съобразяват с този факт. Горните предложения засягат много различни области и до голяма степен потвърждават направения от комисията анализ на предизвикателствата пред Европа в младежкия сектор и необходимостта от обновени политически действия. Качеството на предложенията разкрива много пътища за действие. По време на консултациите младите хора посочиха конкретно пет основни области:

- участие

- образование

- заетост, професионално обучение, приемане в обществото

- благосъстояние, индивидуална автономност, култура

- европейски ценности, мобилност, връзки с останалата част на света

Приведените по-долу резултати са на база тези области. За всяка от тези теми Комисията анализира резултатите от консултациите, полагайки максимални усилия да възпроизведе казаното от младежите. Долните примери илюстрират факта, че вече съществуват много интересни проекти в тази област (вж. клетките). От друга страна това не е представителна извадка на най-добрите съществуващи инициативи, нито пък дори тяхно изчерпателно описание.

И накрая този раздел обобщава предложенията, предназначени за обществените институции от страна на младите хора и всички участници в консултациите. Тези предложения са класифицирани според нивото на намеса като много от тях всъщност се отнасят до Страните-членки. В тази презентация Комисията се опитва максимално точно да пресъздаде предложенията, възникнали в хода на консултациите с цел предаването им на отговорните политици на европейско равнище. Независимо от това, изведените на преден план предложения, изложени по-долу, не винаги отразяват възгледите на Комисията.

1. Няма демокрация без участие

1.1. Анализ на резултатите

Темата за участието на младите хора периодически става обект на внимание и по нея са написани голямо количество текстове и документи в Европа и целия свят. Консултациите отразиха политическото желание, различните форми на участие на млади хора да получат приоритетен характер. Тези консултации също така дадоха възможност на младежите да изложат предложенията си, но освен това сами по себе си се превърнаха в пример за прокламираното участие.

· Ясни потребности

Най-силното послание от младите хора е желанието им да играят активна роля в обществото, в което живеят. Ако се чувстват изключени от обществото, демокрацията не може да функционира правилно. Те разглеждат схващането, че са незаинтересовани или необвързани като безпочвено и несправедливо. Младежите смятат, че не получават нито ресурсите, нито информацията и обучението, които да им дадат възможност да играят по-активна роля. Младежките организации също смятат, че правото на участие е фундаментално в същността си и трябва да е в сила за всички без дискриминация. Много от тях полагат усилия да помогнат на младежите за практическото реализиране на горното.

Процентният дял на хората под 25-годишна възраст, участващи в местни, национални или европейски избори е твърде нисък. От друга страна съществуват много индикатори за активния им интерес към обществения живот. Според изследователите, празнината между очакванията и реалния живот обяснява желанието и необходимостта за по-силно участие. Тази потребност не е изненадваща, нито нова, но начините за изразяването й се променят. Степента на въвлеченост също варира силно при различните индивиди.

· Глобална концепция, универсално право, различни подходи

Младите хора искат правото за изразяване на мнението им по всички аспекти от ежедневието им като семейство, училище, работа, колективни занимания, района в който живеят и др. От друга страна, това води до въвличането им и в по-широки икономически, социални и политически въпроси.

Достъп и диалог

“Млади гласове – Llais Ifanc”: инициатива на Уелския парламент, която позволява на младите хора да изразят своите възгледи, предлага съвети за намиране на информация и организира дебати и разговори.

http://www.wales.gov.uk/youngvoice

Интересите им не се ограничават само до местните въпроси. Те засягат и техния район, страна, Европа и света. С други думи, правото на участие не трябва да се ограничава и младежите трябва да получат възможност за участие без ограничения. Затова, когато предприемат стъпки да дадат възможност на други млади хора – в неблагоприятни условия или социално слаби, от етнически малцинства или нелегални емигранти – да участват по-активно, действията им са част от по-широка кампания за универсално участие без дискриминация.

Приетият от организациите за гражданско общество подход е подобен, макар че от тях на практика се изисква да наблягат върху по-ясно определени цели или групи (млади хора в местната им среда, в селските местности, по-уязвими групи, млади жени и др.). Те прокламират по-интегриран и дългосрочен подход, което означава, че насърчават всички форми на участие и всички дейности, основаващи се на индивидуалната обвързаност и доброволните услуги от страна на младите хора.

· Участието на млади хора – процес на натрупване на знания

Участието изисква младите хора да придобиват умения или да развиват съществуващите си такива. То предполага постепенен процес на натрупване на знания.

Първият етап обикновено протичащ в познатата на младежите среда (училище, квартал, град, младежки център, асоциация и др.) е от жизнено значение. Той им дава възможността да натрупат самочувствие и опит, необходими при следващите етапи. Нещо повече, най-вече в рамките на местната общност личното участие може да доведе до промени, които са осезаеми, видими и лесно проверими. На това ниво младите хора имат шанса не само да дадат мнението си, но и да участват в процеси за взимане на решения.

Подкрепа за участие на местно равнище

Заедно с 16 други датски общини, районът Остербро в Копенхаген участва в пилотен проект предлагащ широк спектър дейности с цел разширяване на опита на младежите относно демокрацията, отговорностите им и влиянието им. Остербро основава младежки център с персонализирана консултантска служба, инструменти за комуникация и театрални дейности. Основната характеристика на този център е, че той се ръководи от самите млади хора. Не е назначен директор или комитет. Отворен е за всички младежи на възраст от 12 до 15 г. Не се изисква членство: младите хора идват за реализиране на проекти, които не се оценяват по никакъв начин, като единственото предназначение на центъра е да помага на младите хора успешно да завършват проектите си.

Във втората фаза младите хора осъзнават, че редица решения, засягащи местния район се взимат на по-високо ниво, в частност на европейско ниво; поради тази причина трябва да се предприемат действия за преминаване от едното към другото ниво чрез създаване на връзки и мрежи.

Нещо повече, участието позволява на младите хора да придобиват умения, които трябва да се опитват да конкретизират в различни области (икономическа, социална, културна, политическа и др.) и различни институционални контексти. Разграничението между формално и неформално образование се възприема като анти-продуктивно. Затова, докато училището остава отличен форум за натрупване на знания и практики по участието, от гледна точка на младежите недостатъкът му е, че не ги третира като активни граждани.

· Участие? Да… но как?

Според младите хора съществуващите механизми за участие са незадоволителни. Те подхождат предпазливо към някои форми на представителската демокрация, но нямат същите резерви по отношение на участието на местно равнище, което е по-пряко и непосредствено. Мненията относно младежките организации се разделят, тъй като някои ги възприемат като най-подходящите структури за участие, докато други не виждат в тях нищо привлекателно и предпочитат повече или по-малко формални групи, активни на местно ниво, младежки клубове или асоциации, младежки парламенти и др. Много малко хора вярват, че ниският процент на участие на младежи в обществения живот се дължи на прякото му отхвърляне или на умишлена стратегия от страна на обществото.

Като насърчават непосредственото участие на младежите, самите организации се възприемат като полезен противовес на институциите. Някои смятат, че принадлежността към дадена организация е едно от условията за участие. Други са на мнение, че съществуващите организации вече не отговарят на очакванията на някои младежи и за тях са необходими новаторски подходи с оглед по-големия достъп към тях. Подобно на младите хора, организациите от този сектор искат увеличение на общественото финансиране за НПО за да запазят социалната си функция.

Изследователите подчертават необходимостта от вдъхване на нави сили в организациите, за които се смята, че се отдалечават все повече от очакванията и желанията на младите хора от гледна точка на социалната им основа и възприетите практики. Освен традиционните си членове, те трябва да намерят начини за привличане на младежи, по принцип нежелаещи да членуват в организации. Благодарение на новите комуникационни технологии, в частност Интернет, се разкриват нови възможности – те развиват достъпа до информация и изглеждат по-добре пригодени за потребностите от участие, постепенно изместващо се от колективното участие към по-индивидуализираните му форми.

· Реално участие, противопоставено на символично участие

Младите хора възразяват срещу чисто символичната форма на участие. От друга страна, проведената консултация се възприема като добър подход, тъй като води до взимането под внимание на изразените от тях мнения и препоръки.

“Продукт” на Бялата книга

“Gestalte Deine Zukunft selbst!”: Този проект се състои от платформа за дискусии и мрежа за младите хора. Форумът се ръководи от самите младежи. Всички въпроси се разглеждат или в електронен формат, или под формата на печатни публикации. Основната цел е разпространението на информация и обсъждането на идеи. Тази инициатива е продукт на националната конференция организирана в Германия като част от процедурите по Бялата книга. Финансира се от министерството отговарящо за младежта.

http://www.u26.de

Представители на младежки организации подкрепят по-систематичната употреба на такъв тип консултации, включително и на европейско равнище. Някои форми на съвместно управление[19] (като приетите и прилагани от съвета на Европа) също бяха споменавани като форми на участие, генериращи полезни идеи.

Изследователите се изказаха много еднозначно в полза на въвличането на млади хора дори и в процесите за взимане на решения. Привидното участие може да подкопае доверието на младежите в институциите и възможностите им или дори да атакува убедеността, че институциите имат желание да им отредят пълноценна роля в обществения живот.

· Условия за участие

Младите хора споделят възгледа, че юридическата рамка е едно от основните изисквания за реално участие. Необходимо е оказване на съдействие на структурите, свързани с участието и отнасяне към принципа за демократично обучение. Младежките организации също така искат насърчаване на всички форми на участие – както реално съществуващи, така и новаторски. Това предполага признаване на и подкрепа за съществуващите или нови структури. Необходими са по-големи ресурси от гледна точка както на време, така и на финансови средства, също така трябва да се отчитат и специфичните пречки за достъпа (социални, културни, физически, психологични и др.) с организиране на гражданско обучение във връзка с всички тях. И накрая, те настояват мненията и приноса на младите хора да се включват конкретно в крайните решения за което организациите да получават информация.

Според младите хора тази рамка би могла да включва и определяне на принципи, правила или задължения относно възрастта за гласуване и условията за избираемост (включително въпроса за намаляване възрастта за гласуване), за разширяване на тези права (насочено към имигрантите, например) или дори за въвеждане на активно гражданско обучение.

Създаване на юридическа рамка

В рамките на Фонда за социални инициативи, през 1997 г. администрацията на град Антверп създава проекта “Jeunesse et Cite” (Младежта и града) с цел по-добро отчитане на мненията и нуждите на младите хора в града. За тази цел са въведени законодателни разпоредби (“Параграф за младежта”), с който става задължително анализирането на последиците от всички политически решения на общината върху младежите. Проведени са и изследвания и качествени проучвания на жизнения стандарт на младежите в града.

http://www.xs4all.be/~jesgent/index230.htm или JS@mail.dma.be

Друга често споменавана предпоставка е потребността от подходяща информация. От няколко години различни институции се опитват да подобрят качеството на информацията, предлагана на младите хора, но изглежда, не постигат съществени успехи. По принцип младежите възразяват не срещу липсата на информация, а срещу факта, че тя не е много полезна. Те искат специфична информация, която отговаря на актуалните им потребности и същевременно е лишена от предразсъдъци или обидни за младите хора и малцинствата забележки. Интернет е един от комуникационните инструменти, които трябва да се развият при условие, че е с лесен достъп и достатъчно евтин. Младежките организации също така подчертават необходимостта от по-целенасочена, по-децентрализирана информация, която да е интегрална част от добре изработена стратегия.

Изследователите смятат, че създаването на юридически рамки, образование в граждански дух и стъпките за организиране на диалог на база опита на младите хора също се явяват предпоставки за участие. Но ние трябва да разширим търсенията си, да разкрием нови области, в които младежите, учителите, работниците от младежкия сектор и администраторите заедно да организират съвместни предприятия и инициативи, които ще бъдат истински успешни единствено ако водят до реални решения и постижения.

1.2. Препоръки, произтичащи от консултациите

Участие на младите хора в обществения живот

В тази тема се открояват два аспекта – единият е по-формален и включва механизмите на представителската демокрация, докато другият е по-неформален и цели развиването на нови форми на участие. Единствено при отчитане и на двете измерения ние можем да използваме пълноценно социалния капитал, който представляват младите хора.

Предлаганите насоки за действие се основават на следните принципи:

- важността на местното равнище

- необходимостта за разширяване на участието извън групата младежи, членуващи в организации и извън характерните само за младежта въпроси

- училището остава един от форумите за участие с приоритетно значение дори при признаване на важността на неформалното натрупване на знания и образование

- оказването на помощ с оглед привличането за участие на младите хора не се ограничава до допитване до мнението им

На национално, регионално и местно равнище

· Широко въвеждане от страна на местните власти в Европа на гъвкави и новаторски механизми за участие в широка гама среди (училища, спортни зали, асоциации и др.), които ще позволят самите младежи да избират методите си на работа и които разчитат на посредничеството. Също така могат да се направят стъпки, съобразени с различните местни схеми за механизми на диалог между различните нива на взимане на решения и мрежи за обмяна на опит и най-добра практика.

· Консолидиране на основната роля на операторите в този сектор, на тяхната роля за насърчаване на напредъка и посредници в процеса на взимане на участие.

· Широко въвеждане на Младежки съвети на регионално и национално равнище; те трябва да са открити към младежи, нечленуващи в организации и да са независими от политическите сили. Регионалните и национални институции трябва да се консултират с тези Младежки съвети относно всички решения, имащи силно въздействие върху младите хора.

· Националното равнище е съществена връзка между местното и европейското равнище:

- то трябва да прокарва препоръки и предложения към Европа и да предава примери за най-добра практика;

- то също така отговаря за интерпретирането на съвместно определените на европейско равнище цели, като ги адаптира към специфичните политически, институционални и организационни характеристики на Страните-членки.

· Страните-членки трябва да обнародват предвидените стъпки за привличане участието на младите хора; тези приоритети трябва да съдържат статистическа информация за целевите групи (например, целево население, крайни срокове и др.) и да определят схемите за мониторинг.

· Следвайки примера на Бялата книга, въвличането на млади хора в този процес се явява интегрална цел.

На европейско равнище

· Достъпът до Европейския младежки форум трябва да се осигури не само за младежките организации и националните младежки съвети (и чрез тях до регионалните и местни равнища), но и за младежи, които не са представени от тези структури. Очевидният орган за диалог с европейските институции ще бъде един разширен вариант на съществуващият Форум.

· Прокарване на комуникационни мрежи и пряк диалог, преди всичко посредством редовни срещи (например, по приоритетните въпроси, включени в Бялата книга).

· Финансиране (съвместно със Страните-членки) на пилотни проекти за подкрепа на усилията на местно, регионално и национално равнище за насърчаване участието на младежи на всички равнища и под всякакви форми.

· В сътрудничество със Страните-членки организиране на начините, по които младежите ще бъдат въвлечени в дебатите за бъдещето на Европа във връзка с Европейския съвет, който ще се проведе в Ница.

· Заздравяване на сътрудничеството със Съвета на Европа.

· По-засилено представяне на младите хора в Икономическия и социален комитет (като се помолят Страните-членки да назначат повече представители от свързаните с младежта сектори). Назначаване на омбудсман по въпросите на младежта (също и на национално равнище).

Информацията и участието са неразделно свързани

Целта на европейските действия не е да разширява и увеличава наличните в момента структури, канали и количества информация, а да подобрява качеството на информацията, предлагана на младите хора.

Предоставянето на информация на младите хора е задължение преди всичко на Страните-членки като това включва и областта на европейските процеси. Всички информационни мерки от произволен характер трябва да се основават на следните принципи:

- изрично признаване на реалните потребности от информация и, следователно, от координирана стратегия за информиране на младите хора

- равни възможности от гледна точка на информацията

- свободен достъп до всички видове информация с практическа насоченост

- близост, гъвкавост, ориентирана към удобството на потребителя комуникация

- високи стандарти на етично поведение

- участие на младите хора в проектирането, прилагането и развиването на засягащи ги комуникационни инструменти.

Една информационна и комуникационна кампания, ориентирана към младите хора, трябва да се базира на следните три точки:

- съдържанието на информацията трябва да е съобразено с очакванията на младежите

- инструментите и каналите за разпространяване на тази информация трябва да са с лесен достъп и ориентирани към удобството на потребителя, а информацията трябва да достига до потребителите в основната им среда (за по-голяма част от тях в училищата, но също и по местоживеене и на улицата)

- тези инструменти и канали трябва да са свързани помежду си (мрежови принцип).

На национално, регионално и местно равнище

· Да се разчита на хората, които са активни в рамките на младежки организации, спортни клубове, училища и университети (понякога наричани ресурсни лица), да предоставят съответната информация на младите хора. Да се мобилизират самите младежи в качеството им на ресурсни лица.

· Насърчаване на информационните мрежи за младежта. В частност, на местно равнище, разпространението на обща информация трябва да е съчетано с подходящи персонализирани съвети. На национално и регионално равнище трябва да се разширят възможностите за обучение, покриващо начините за информиране на младежта.

· Информацията по европейските въпроси трябва да се разпространява чрез национални или регионални мрежи при отчитане на специфичните географски или културални особености. Обръщането към целеви групи млади хора при сглобяването на информацията трябва да се превърне в автоматизиран процес.

На европейско равнище

· Прединвестиционни проучвания за ползата от електронен форум, обединяващ политици и млади хора с оглед реализиране на максимален потенциал чрез свързване на съществуващите интерактивни услуги и предвидения за в бъдеще електронен форум. Интерактивната услуга може да се използва за консултиране при изготвяне и прилагане на засягащи младежта инициативи на Общността[20].

· Въз основа вече извършената работа от мрежата EURODESK[21], въвеждане и/или разработване на единен електронен портал, осигуряващ оптимален достъп до информацията по европейските въпроси, представляваща интерес за младите хора. Съществуващите мрежи за младежка информация и младежки организации, активни на европейско равнище, трябва да бъдат поканени да вземат участие в разработването на този нов инструмент за комуникация.

· Разработване или подобряване на системата за събиране, разпространяване и актуализиране на информация по европейските въпроси за млади хора и тези, които работят с тях. Тази дейност трябва да протича въз основа на съществуващите мрежи. Трябва да се наблегне на важността на ресурсните личности, работещи в тясна връзка с младежта.

· Трябва да продължи разпространението на информация с неелектронни средства, например, посредством пряк контакт с младите хора.

2. Образование - жизнено важен етап за младите хора

2.1. Анализ на резултатите

Различните етапи на образованието ангажират младите хора за все по-дълги периоди от време. Формалното образование и натрупване на знания в училищата, университетите, посредством центрове за професионално обучение и неформално и свободно натрупване на знания извън тези системи са еднакво важни за развиването на необходимите на младежта днес умения.

Глобалните цели на натрупването на знания имат три основни аспекта: персонална реализация, намиране на адекватно място в обществото и активно гражданско съзнание. Ученето изиграва фундаментална роля в подкрепа на възможностите за реализация на пазара на труда. Европейският съюз е задействал редица свързани с образованието програми (като SOCRATES и LEONARDO) и инициативи (като плана за действие за електронно обучение “eLearning”, кореспонденция по проекта “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност” и доклад за целите на системите за образование и обучение в бъдеще)[22]. Където е възможно и подходящо ще се правят препратки към тези програми и инициативи с цел допълване на изразените от различните участници мнения по време на консултативния процес. Това ще помогне за определянето на областите, в които Европейския съюз развива повече и по-добри действия.

· Качество и ефективност на образователните системи

Системите за образование и обучение бяха подложени на сериозна критика както от страна на младежите, така и от страна на експертите[23]. Редица Страни-членки извършиха фундаментални реформи в училищните си системи. Независимо от това, качеството и ефективността на образованието в училищата днес трябва да се подобри за да могат младите хора да получат необходимите умения, даващи им възможност да станат информирани, активни и отговорни граждани и за да се осигури намиране на подходящо за тях място в обществото, както и готовност за пълноценен живот. Често се отбелязва, че училищата и образователните структури не са достатъчно демократични и не насърчават личното участие или не предоставят достатъчни възможности за учене. Съществува мнение, че те би трябвало да са открити към социо-икономическите реалности и потребности на обществото, както и към европейската проблематика.

За постигане на стабилно социално и икономическо развитие Европа се нуждае от граждани с определени знания, включително в областта на науката и технологиите. Например, за увеличаване броя на младите хора, избрали образователна кариера в областта на науката и технологиите, образователните системи трябва да се адаптират с оглед предизвикването на интерес към науката при повече младежи.

Много млади хора напускат училище и прекъсват обучение преди да получат формалните си квалификации. Като цяло тази тенденция е все още твърде разпространена в Европейския съюз. От друга страна, опитите за мотивиране на младежите да останат в системата на формалното образование и обучение не са единственото решение, достойно за разглеждане. Комбинирането на учене, работа и дейности от свободното време със свободни, неформални и формални практики за натрупване на знания може да подобри качеството и ефективността на образованието и

обучението и да ги направи по-привлекателни за младите хора.

Недостатъците на училищата в днешно време не се възприемат като грешка на първо място на учителите или училищата като такива, а на образователната система като цяло, която разчита на сътрудничеството между трима участници: семейство, общество и училище. Учителите са само част от училищната система и тяхната роля трябва да се разглежда в по-широк социален, политически и институционален контекст. Независимо от това, учителите се нуждаят от по-добро обучение и условия на работа.

Оценяване на цели училища

Този пилотен проект включва 17 гимназии и 18 основни училища в Ирландия; при подкрепата на всички партньори в областта на образованието, той е съсредоточен върху оценяването на качеството на училищното планиране, качеството на управлението и качеството на ученето и преподаването в училищата по пилотния проект. Резултатите от проекта потвърждават потенциала съдържащ се в успешното комбиниране на училищните вътрешни прегледи с външното инспектиране – крайъгълен камък в осигуряването на качество в училища и системи

http://www.irlgov.ie/educ

· Достъп до образованието

Младите хора изтъкват, че по отношение на образованието съществуват твърде много социални и икономически пречки. Подобряването на качеството на образованието и обучението означава на първо място гарантиране на открит и постоянен достъп до продължително и всеобхватно в житейски план натрупване на знания във всички области. Ефективните системи за консултиране и насочване трябва да оказват подкрепа на всички млади хора, например, чрез възприемане на индивидуализирани подходи. Трябва да се засили подкрепата за интегриране на млади хора в неблагоприятно положение в образователната система, например, чрез гарантиране на безплатно образование от началното училище до университетско ниво.

Както е споменато в меморандума на Комисията “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност”[24], една от основните задачи е по-тясното сближаване на образованието и обучението от една страна и учащите от друга. С оглед постигането на тази цел, една от предпоставките е взаимното признаване на постигнатото успоредно с развитието на информационни системи (включително предлагането на по-добър достъп за всички до Интернет и мултимедийни системи)[25]. Освен това, за постигане на положителни резултати е необходима по-съществена материална подкрепа.

Насоки в образованието

Националният център за насоки в образованието е агенция на Министерството на образованието и науката в Ирландия. Основната му роля е да подкрепя практиките и услугите за предоставяне на насоки във всички области на формалните и неформални образователни схеми и да оказват влияние върху политиката на Министерството в областта на предоставянето на насоки. Персоналното насочване се предоставя в рамките на локалните проекти в различните образователни организации.

http://www.iol.ie/ncge/faqs.html

· Обновяване на подходите при ученето и преподаването

При консултациите се разкри необходимостта от промени в подхода към ученето и преподаването. Трябва да се развие подход с по-силна ориентация към учащите, по-здрави връзки между преподаватели и учащи, лично участие на младите хора в образованието и динамични и адаптивни образователни институции. Учебните процеси трябва да се организират като “ключове за достъп”, увеличаващи мотивацията за учене и водещи до широка гама допълнителни опции. Училищата трябва да улесняват участието на учениците в оформянето на собственото им образование и да предлагат поле и насърчаване за лично участие и демократичност (например, чрез предлагане на възможността за оценяване на учителите).

Освен това, трябва да се осигури “комбинирано” (правилно смесено) образование, предлагащо широка гама методи и материал за придобиване на основни умения, както и инструменти за продължително натрупване на знания. Ще бъде необходимо използването на Интернет и мултимедийни системи успоредно с теоретичните методи за работа в клас и учене в домашна обстановка, както и младежки дейности, натрупването на практически опит и запознаване с професионалната среда. Това е и един от начините за привличане на младежите към някои дисциплини като технологии и изследователска дейност.

Изграждане на мостове между формалното и неформалното учене

Студентите от “Piece Child International” сами разработиха своя, ориентирана към младежите редакция на План 21 (“Мисия за спасение: планета Земя – детска редакция на План 21”, тъй като “оригиналът” изглеждал недостъпен и неизползваем[26]. Те са разработили и собствени Младежки индикатори за действие, 16 въпросници даващи възможност на младите хора да изследват общностите си и да видят промените в стабилността на общността си чрез обобщените в резултат от използването на тези въпросници подходи и статистики.

http://www.peacechild.org

· Различни видове знания и умения

В много страни младите хора подлагат на жестока критика ефективността на образователната система. Тя се възприема като неспособна да предложи адекватно и достатъчно съдържание, съобразно потребностите и интересите на младежите. Образованието не бива да се ограничава само до основните умения, изисквани от пазара на труда. От ранна възраст образованието допринася за социализацията, интеграцията и даването на определени права на индивидите. То също така е средство за постигане на лична реализация, което може да увеличи шансовете за намиране на работа на младите хора. Младежите настояват за преподаване на чужди езици, подготовка за образователния обмен и програмите за мобилност, осъществявани от Европейския съюз; те имат интереси и в много други области като съвременни информационни и комуникационни технологии, особено достъп до Интернет и искат по-силно да се наблегне на предмети с практическа насоченост. От основно значение е и образованието по здравни въпроси, особено по отношение на секса и родителската проблематика. Младите хора трябва да бъдат насърчавани да проявават интерес към научните изследвания, математиката и технологиите.

От друга страна, идеята за разработване на балансирани и всеобхватни учебни планове, които същевременно да не са претоварени, представлява голямо предизвикателство. Те трябва да се разработват така, че да осигуряват необходимите знания и умения и същевременно да отразяват мултикултуралната природа на нашето общество. Ако желаем да разберем по-добре кои са новите основни умения и как могат да бъдат преподавани и придобивани, подходящ подход е прилагането на съвместни стратегии от страна на различните предоставящи образование организации (училища, учебни центрове, предприятия, общности, клубове за младежка работа)[27].

“Разнообразието дава криле”

Четиридневният уличен фестивал “Карнавал на културите” в който участват около 5000 активни участници и най-малко 700000 зрители се провежда всяка година в Берлин. Организацията BVAA (Berliner Verband für Ausbildung und Arbeit) работи с голям брой непривилегировани млади хора от различен етнически произход и им предлага обучение и подкрепа за преминаване от етапа на училищно образование или безработица към заетостта. Няколко групи младежи представляващи BVAA участват в “Карнавала на културите”, като придобиват широка гама професионални, културални, социални и практически умения. Мотото им гласи “Разнообразието дава криле”, а емблемите на подгрупите съдържат различни летящи тела.

http://www.bvva-online.de

· Признаване на квалификация и умения

Признаването на квалификацията и уменията на европейско равнище е ключов елемент за развиване на мобилност[28]. Трябва да се намерят ефективни начини за признаване на уменията, придобити чрез формални и неформални методи за натрупване на знания. Необходимо е да се наблегне на ролята на неформалното учене и необходимостта от по-доброто разбиране и признаване на неформално придобитите умения в процеса на извършваната от младежите работа. Нещо повече, трябва да се подобри признаването и взаимното допълване на образованието и професионалното обучение, където то е част от образователната система.

Дневник за учене през свободното време

Тази брошура, създадена през 1994 г. от Финската младежка академия, помага на студентите и младежите да навлязат етапа на заетостта. Използва се като дневник за проекти, взетите отговорни решения, приетите курсове на действие и други рекреационни дейности. Брошурата е предназначена за младежи над 13 години. Направена е на персонален принцип и струва 5 Евро. Хората поддържат регистър за различни качества и умения: започвайки от университетско равнище, съществува възможност за събиране на допълнителни точки и (или) за използване на точките за постижения вместо част от задължителното обучение. Регистрираният в Дневника за учене през свободното време опит може да улесни и намирането на работа. Записите в дневника трябва да са заверени с подпис и анотация от страна на упълномощените за целта лица. Понастоящем около 30% от младите финландци участват в тази схема.

http://www.nuortenakatemia.fi

· Взаимнодопълващия се характер на формалните и неформални методи за учене.

Необходимостта от продължително и обхващащо всички области на живота учене показва през последните няколко години, че необходимите умения могат да се натрупат във формален, неформален и свободен контекст[29]. Неформалното учене обикновено се подценява, като се възприема за недостатъчно “истинско”.

Наученото във формална среда (училища, колежи, учебни центрове и др.) е само част от процеса на придобиване на умения. Ние натрупваме знания и в неформална и неструктурирана среда (например, в младежки клубове, спортни асоциации, в рамките на семейството, от политическия живот и др.). Ученето чрез дейности в рамките на гражданското общество и социалната среда е част от свободното и неформално натрупване на знания и се реализира не само случайно, но и преднамерено и по организиран начин.

Младите хора участват в широка гама дейности извън масовите образователни системи и това също се брои за неформално учене. През годините в младежкия сектор е натрупан значителен опит за предоставяне на неформално учене. Програмата YOUTH е добър пример за такава работа и опита, който може да се извлече от нея на европейско ниво.

При консултациите с млади хора, неформалното учене често се възприема като най-позитивната, ефикасна и привлекателна алтернатива на, в по-голямата си част, неефикасна и непривлекателна система за формално образование. Предимството на неформалното натрупване на знания произтича най-вече от доброволната му и често самоорганизираща се природа, неговата гъвкавост, възможностите за лично участие, “правото да се греши”, по-тесните връзки с интересите и желанията на младите хора.

Разработването на ефективни и гъвкави начини за признаване на придобитите извън формалните системи за образование и обучение умения придобива все по-голямо значение. Намирането на правилния баланс в пакет инструменти, гарантиращи подходящи и удовлетворителни решения за сертифициране и признаване във връзка с развиването на качествени стандарти, оценка и самооценка и атестационни процедури за неформално учене, представлява деликатна задача. Неформалното натрупване на знания не трябва да изгуби открития си характер и да се превърне във формална структура поради имитиране на формалната образователна система.

Тъй като младежката работа помага на младите хора да придобият необходимите социални, политически и културални умения, трябва да се положат максимални усилия за въвличането на младежите в неформални учебни дейности. Една от целите на програмата YOUTH е да спомогне развиването на неформални учебни практики за младите хора. От друга страна, въпреки, че покрива 100 000 младежи всяка година, програмата не може да покрие високото ниво на очакванията на 75 милиона младежи от страните, в които действа програмата. Поради тази причина, програмата YOUTH има пилотна функция и изисква допълващи я действия на национално, регионално и местно равнище.

2.2. Предложения, произтичащи от консултациите

Направени са огромно количество предложения, както общи, така и конкретни, за подобряване условията и резултатите в образователния сектор. Препоръките са насочени към системите за формално и неформално образование и обучение.

В училищата и университетите

На национално, регионално или местно равнище

· Личното участие на младите хора, уважаването на индивидуалността им и идеята за образование в духа на демократично и европейско гражданство са неоспорими; необходимо е да се промени естеството на отношенията учащ – преподавател; трябва да се насърчава ориентиран към учащите подход и гъвкава роля на преподавателите, подпомагаща учебния процес.

· Достъпът до образованието трябва да е гарантиран за всички млади хора; персонализираният учебен подход, ориентиран към младежите, се нуждае от гъвкава система за насоки и консултиране, както и от подходящи информационни системи; образователните системи трябва да отчитат разнообразието в начина на живот и да дават възможност за комбиниране на различни дейности и роли.

· Необходимо е да се подобри качеството и съдържанието на възможностите за натрупване на знания и за обучение.

· Съществува потребност от по-голяма откритост към актуалните реалии и обществото, т.е., по-голяма гъвкавост и разкрепостеност от страна на всички участници.

· Необходим е Интернет достъп във всички училища, допълнен с по-добри методи за разпространяване на информация, с оглед създаване на ефективни учебни инструменти.

· Учителското образование трябва да разшири обхвата си извън конвенционалните умения в информационните технологии към “необходима технологична грамотност”.

· Училищата трябва да получат шанса да предоставят по-добри средства за преподаване и изучаване на чужди езици и за участие в европейски програми за образователен обмен и мобилност.

· Училищата и университетите трябва да получат по-значително финансиране, за да бъдат по-ефективни и да отдават по-приоритетно значение на човешкия ресурс.

· Реформа на преподавателските практики и условия (обучение за инструктори, по-малки класове, комбиниране на теоретично и практично обучение и преподаване, интерактивен подход).

· По-силно акцентиране върху образование и обучение за предприемачество и работа на свободна практика, пакет от целеви услуги за подкрепа и обучение за млади (потенциални) предприемачи. В учебните планове трябва да се включат елементи, подготвящи младите хора за предприемачество и работа на свободна практика.

На европейско равнище

· Улесняване на достъпа до европейските програми за образование и мобилност и заздравяване на Програмите за действие в Общността, като SOCRATES.

· Въвеждане на мерки за улесняване на прехода между образователните системи и за насърчаване на свободното движение на млади хора из цяла Европа.

· Прилагане на “Болонската декларация”, която цели даване на по-голяма прозрачност на образователните системи в Европа и взаимното признаване на дипломи, както и насърчаването и разпространяването на Системата за трансфер на натрупани учебни кредити на Европейската общност (ECTS).

· Предоставяне на учащите на по-ясна информация за европейската система за трансфер на кредити (ЕСТК).

· Подпомагане повишаването на качеството и ефективността на училищното образование посредством обмяна на добри практики и чрез следване на общи цели.

· Оценяването на уменията не трябва да се ограничава до въпросите, свързани с пазара на труда (като информационни технологии и математика), но трябва да е насочено към теми като социализация, интеграция и лични права.

В други (извънучилищни) учебни среди

На всички равнища

· Специфичните особености на неформалното учене в младежкия сектор, целите и задачите му трябва да се разгледат по-подробно, а уместността на неформалното образование и допълващият се характер на формалното и неформално учене трябва да станат по-забележими; необходим е диалог между съответните участници в тази област, както и със социалните партньори, изследователите и политиците с оглед по-доброто осмисляне на неформалното натрупване на знания и умения.

· Трябва да се подобрят инструментите за мониторинг и оценяване с оглед гарантиране стандарти на качество.

· Трябва да се осигури обучение по различни теми като основен инструмент за гарантиране на високо качество при неформалното учене. Програмите за обучение, насочени към професионалисти, трябва да включват и европейско измерение.

На национално, регионално или местно равнище

· Уместността на неформалното натрупване на знания и умения трябва да се подчертае и разшири чрез подкрепяне на лицата, организациите и др., които го предлагат и чрез подобряване на позицията им в рамките на образователната система; трябва да се разшири и подобри финансовата подкрепа за младежки инициативи, младежки организации и други форми на неформални учебни процеси.

· Трябва да се създадат допълнителни съвместни проекти, включващи училища, площадки за обучение, предприятия и лица, организации и др., предлагащи неформални учебни процеси посредством изграждане на мостове между неформалните и формалните системи.

· Младежките организации трябва редовно да публикуват широката гама възможности за неформално учене – достъпът до документацията и общественото представяне на резултатите по неформални учебни проекти трябва да са интегрална част от дейността им.

На европейско равнище

· Качествените стандарти на програмата YOUTH трябва да продължат да се развиват в сътрудничество със Съвета на Европа. Освен това, трябва да се изготви и разпространи списък на примери за най-добра тактика; трябва допълнително да се подобри достъпът на млади хора в неблагоприятна ситуация до неформалното образование в рамките на програмата YOUTH и други схеми.

· Финансирането и развиването на пилотни съвместни схеми в рамките на проектите SOCRATES, LEONARDO DA VINCI и YOUTH трябва да помогне за изграждането на мостове между неформалните и формални системи.

· Трябва да се постави за цел валидирането и сертифицирането на участието във всички схеми по програмата YOUTH. Това може да се разглежда като първоначална стъпка, която да се спазва в други неформални образователни схеми на всички равнища.

· Трябва да се предоставят повече възможности за обучение за лица със “широк профил” и лица, подпомагащи ученето при неформалните учебни процеси.

3. Заетостта като начин за по-успешно приобщаване на младите хора

3.1. Анализ на резултатите

Работната заетост е ключов момент, който дава възможност на младите хора да намерят своето място в обществото, да постигнат икономическа независимост и да реализират личните си стремежи. Общество, неспособно да предложи конкретни възможности за работа на своите млади хора, рискува да създаде един порочен кръг от безработица, социално отчуждаване и нестабилност. Осигуряването на достъп на младите хора до пазара за работна ръка допринася за постигането на стабилност в обществото, което от своя страна е реална основа за икономически растеж и благосъстояние. Безработицата се счита понякога дори за нарушаване на човешките права на младите хора.

Достъпът до образование и професионално обучение, както и до необходимата информация и напътствия в тази насока, е основната предпоставка не само за намирането на работа и избягване на безработицата, но също така и за намирането на добра и носеща лично удовлетворение работа. Това, само по себе си обаче, не е достатъчно: трябва да се вземе под внимание и разрешаването на проблеми в други области, като например здравеопазването, семейната среда, социалните права, дискриминацията и др. Те играят също толкова важна роля в контекста на социалната интеграция на младите хора.

С въвеждането в Договорите на нови параграфи в областта на заетостта и социалната сфера, Европейският съюз получи правото да развива програми и стратегии в тези области (напр. Европейската стратегия за заетост, Лисабонската стратегия за модернизация на европейския социален модел, Социалната програма, програмата за борба с всички форми на дискриминация и програмата за социално интегриране)[30]. Гореизброените ще бъдат споменавани при всеки възможен случай, за да предоставят мнения, изказани от различните страни, взели участие в процеса на консултация. Това ще помогне да бъдат набелязани онези области, където се изисква да бъдат предприети повече и по-ефикасни действия от ЕС и Страните-членки.

· Заетостта е предпоставка за социална интеграция

Младите хора са доста загрижени за възможностите, които им се предлагат на пазара на труда. Те чувстват, че най-добрият начин за социална интеграция е намирането на работа. Младите хора биха искали да имат чувство за вярната посока, която да им помогне да намерят своето място в света на работата в по-далечен план. Да имаш работа означава да имаш статут на зрял човек, самоуважение, пари, независимост и възможност да разшириш социалните си контакти. Онези млади хора, които са без работа, губят реален шанс да открият нови перспективи и да се интегрират в един по-широк социален кръг[31].

Младите хора имат желание за работа, но намирането на добра такава става все по-трудно. Те знаят, че пригодността им за намиране работа[32] и, съответно, шансовете им на пазара на труда се увеличават, когато имат добро образование и умения и когато са прекарали известно време в училище или университет в чужда държава. Това ги поставя под постоянно увеличаващо се напрежение, а нивото на очаквания що се отнася до тяхната мобилност, гъвкавост, компетентност и умения е по-високо от всякога. Колкото повече време младите хора отделят за образование и обучение, толкова повече нараства тяхната независимост съответно от семействата им и обществените институции.

С оглед прехода между образование, обучение и пазара на труда, ситуацията през последните 20 години видимо се промени[33]. Безработицата сред младежите остава висока в сравнение с нивото на общата безработица. През 2000 г. нивото на общата безработица в 15-те страни членки на ЕС е 8,4%, докато нивото на безработица сред младите хора под 25 г. е почти двойно, или по-точно 16,1%[34]. Все по-разпространени станаха несигурните форми на заетост. Надниците на младите хора намаляха, в сравнение с тези на възрастните работници. Сега вече им е нужно много повече време, за да постигнат стабилност на пазара на труда. Намирането на работа не им е гарантирано автоматично дори и от една добра професионална квалификация, получена при завършване на образованието, тъй като конкуренцията в заетостта стана значително по-жестока. Успехът на пазара на труда зависи изключително много от обстоятелствата от лично естество около младите хора и техния опит.

Икономическите ограничения, както и непрестанно повтарящото се разочарование, съпътствани често от лични проблеми, могат да доведат до блокиране на психиката и до почти извънобществен живот. Всяка една политика, целяща елиминиране на бедността и социалната изолация, трябва да следва превантивен подход, насочен към младите хора.

Категоризирането на младите хора като специфична социална група става все по-трудно, нарастват и различията в областта на социалния опит на членовете на обществото[35]. Чувството за несправедливост между поколенията нараства сред младите хора, които са все по-наясно с последиците от демографската промяна върху социалната, здравната и пенсионната система[36]. Пенсионните системи например ще разчитат на желанието и способността на младите хора да съдействат за обезпечаването им. Това ще бъде възможно само в случай, че те имат достъп до работна заетост. По този начин солидарността между поколенията- а оттук и желанието на младите хора да допринесат за социалната интеграция и благополучието на техните майки и бащи, баби и дядовци- бива все повече излагана на напрежение.

Младите хора твърдят, че преходът от училище към работа трябва да бъде по-лесен. В тази връзка системата за обществения пазар на труда трябва се подобри. Младежите се оплакват и от липсата на стратегически обществени и частни партньорства и инициативи за противодействие на социалната изолация, особено за онези, които изпитват трудности в тази насока или са дискриминирани на пазара на труда работна ръка.

В същото време трябва да се избегнат нови форми на социална изолация в резултат на различни технологични промени и нововъведения. Съществува висок процент на рано напускащи училище хора, т.е. онези, които напускат образователната система с основно образование в най-добрия случай. Това може да доведе (имайки предвид различията между поколенията) до порочен кръг от бедност в детска възраст, ниски постижения в образованието и бедност в по-зрелите години от живота. Съществува и връзка между бедността и риска от разделение по социални групи на чисто технологично ниво: хора от групи с по-нисък доход например, ползват Интернет три пъти по-рядко от тези с по-висок доход. По този начин, групите с нисък доход имат по-ограничен достъп до различни технологии, и, следователно са изправени пред по-голям риск от липса на достъп до пазара на труда и от цялостно социално и културно развитие.

“Социалната стабилност” като предпоставка за формално обучение и заетост

“Международният център за младежко движение” в Шампо, Франция, предлага усещане за “социална мобилност” на някои от най-изключените от обществото и непривилегировани младежи в Европа. Това им дава шанс отново да изградят самочувствието си и усещането за собствена значимост и може да е жизнено важна предпоставка за по-формално обучение и заетост.

http://www.jqm.cie.fr/FWYM.htm

Създаване на заетост за младежта на местно равнище

Чрез проект, реализиран от организацията MJRC (испански член на Международното движение на католическата младеж от селата и градовете), на местната общност се предлагат редица разнообразни услуги като пералня за старчески дом, органична птицеферма, производство на органична консервирана храна (сладко и др.) и селски туризъм. Услугите предлагат възможност за заетост, преди всичко за младежи, жени, имигранти и инвалиди.

http://www.mijarc.org/europe/index.htm

· Предприемаческият дух повишава независимостта

Разпространяването на предприемачески начин на мислене сред младите хора в ежедневието (в училище, вкъщи, на работното място и т.н.) може да помогне на младите хора да преодолеят някои бариери и да повишат своята самоувереност; може да помогне и за създаването на повече и по-добри работни места. В много страни членки на ЕС сред младите хора се наблюдава явна тенденция към започване на самостоятелен малък бизнес. Започването на самостоятелен бизнес за младите хора е начин да си извоюват автономност и да придобият гъвкавост, да започнат самостоятелна кариера, да станат предизвикателство за традиционните бизнес отношения (напр. с нови начини на управление, по-малко ориентирани към печалба начинания и т.н.), да приложат оригинални начини на мислене и действие,и, по този начин да допринесат за икономическото и социално развитие на обществото като цяло. Това развитие трябва да се подпомогне чрез подкрепата на млади и потенциални предприемачи и чрез насърчаване развиването на предприемаческо самосъзнание сред младите хора, особено чрез тяхното образование и обучение.

Как младите хора да се научат да основават фирми

Шведската организация с идеална цел “Communicare” насърчава предприемаческия дух сред младите хора с цел да ги превърне от търсещи работа в предоставящи работа хора. Младежи на възраст от 18 до 25 г. научават как да основат, управляват и ликвидират фирма чрез комбинация от теория и практика.

http://www.communicare.nu

· Нужна е по-добра информация, образование и обучение

Младите хора недоволстват срещу липсата на информация, особено по въпроси, свързани с пазара на труда. Те също така усещат, че достъпът до този пазар е главно, макар и не изцяло, продиктуван от нивото на образование и професионално обучение. Веднъж постъпили на работа, младите хора трябва постоянно да подобряват своята квалификация и умения, за да могат да се адаптират по-добре към променящите се условия на работа.

Младите хора не смятат, че формалните образователни системи ги подготвят за предизвикателствата на пазара на труда. Те забелязват различията между (частния) свят на труда и (обществения) сектор за образование и обучение. Елиминирането на пропастта между тези сектори би помогнало за преодоляване на трудностите, свързани с продължителността на тяхното обучение и парите, които трябва да се похарчат за него. Младите хора се интересуват от информация, идваща от социални и икономически организации (профсъюзи, организации на работодатели и др.), но мислят, че това, което тези организации могат да предложат, е доста незначително и съвсем не е нивото на техните нужди и очаквания. Те биха искали профсъюзите и организациите на работодателите да станат по-привлекателни за младите.

Неправителствените организации смятат, че младите хора имат нужда от кампании, насочени към разпространяването на информация и събуждането на тяхното съзнание в областта на обучението, професионалната ориентация и социалните права, които да ги подготвят по-адекватно за излизането им на пазара на труда. Нужно е също така да се направи по-достъпна информацията, непряко свързана с положението на младите хора на пазара на труда, като например информацията относно правата на болни или бременни млади работници.

Продължаване на образованието без финансови загуби

В Люксембург системата на отпуски за учене позволява на работниците под 30 г. да отсъстват от работа за определен период от време с цел продължаване на образованието им. Това не води до финансови загуби нито за служителя, нито за работодателя тъй като държавата заплаща работодателя компенсация в размера надницата на служителя.

http://www.snj.lu/s_conge_education.asp

· Младите хора се нуждаят от специфична социална защита

Младите хора смятат, че трябва още много да се работи по социалното законодателство на европейско ниво[37]. Достъпът до пазара на труда е станал по-труден и изискванията по отношение на знания, трудов опит, географска и лична гъвкавост значително са нараснали. Социалните права обаче - особено законодателството, насочено към специфичните нужди на младите хора - не са се променили в крак с нарастващото напрежение на пазара на труда. Все още съществува дискриминация по отношение на етническите малцинства, жените, младите хора в неравностойно положение и др.[38] В тази връзка, младите хора поддържат идеята за една “по-социална Европа”.

Според тях главната цел на правителствата и на Европейската комисия трябва да бъде постигането на пълна заетост в рамките на ЕС[39]. Те предлагат начини и средства за постигането на тази цел: съкращаване на работното време или използването на тази мярка като средство за приобщаване на хората към пазара на труда, минимален доход и финансова помощ да завършат обучението си, подобрени и удължени програми за обществена заетост и др. Наблюдава се също и видима нужда от европейски статут за учащите.

Неправителствените организации са разтревожени от тенденцията сред младежката заетост към несигурни и незащитени занимания като студентска работа, сезонна заетост, обучение, краткосрочни договори или трудови договори с фиксиран срок. Често явление е младите хора да бъдат експлоатирани, да са нископлатени и да претърпяват злополуки на работното място. Навсякъде из Европа те имат прекалено голямо участие в специфични сфери (като ресторанти за бързо хранене, куриерски услуги, предлагане на услуги и др.) или в нови видове работа (работа от разстояние, надомна работа). Именно в тези сектори традиционният социален диалог между социалните партньори е по-слабо развит, откъдето следва, че и условията на работа са по-малко контролирани от договори.

Научете правата си

Линия “Научете правата си” е телефонна линия на Конгреса на британските профсъюзи (TUC), разкрита специално за осигуряване на достъп за младите работници до правата им в сферата на заетостта. Конгресът планира кампания за разпространение и насърчаване познаването на правата по заетостта сред младите работници.

http://www.tuc.org.uk/tuc/rights_main.cfm

Много често младите хора не печелят достатъчно, за да бъдат финансово независими: те се принуждават да живеят при родителите си до края на двадесетте и началото на тридесетте си години и са финансово зависими от тях[40]. Освен това младите хора често са подложени на стрес и напрежение на работното място. Това важи особено в случаите на млади двойки с деца или семейства с един родител. Младите хора на практика не са наясно с правата си и реално не участват в колективни споразумения. Оттук следва, че структурата за регулация трябва да се подобри, така че да вземе под внимание специфичните нужди на младите хора.

Особена нужда от защита имат онези, които нямат участие в пазара на труда. Без подобна защита, особено за непривилегированите, младите хора не могат да изживеят младостта си като преходен период от детство към зрялост и като фаза на социална експериментация, на развиване на личността, творчеството, собствената позиция, отговорността и т.н.

3.2. Предложения вследствие на консултациите

Заетост

На национално, регионално или местно равнище

Да се подобрят и засилят мерките на национално, регионално и местно ниво като част от Европейската стратегия за заетост.

· Подобряване информацията, свързана с пазара на труда и системата за съветване на млади хора:

- Да се разпространява лесна за използване информация за потребителя и да се развиват услуги, предлагащи консултация на младите хора, които имат нужда от това.

- Да се включат хора за вземане на решения и работодатели на местно ниво в услугите за информация и консултация на младите хора.

- Да се развият конкретни информационни ресурси за младите хора относно свободни работни места, условия на работа, социална защита и др. на национално, регионално и местно ниво.

- Да се разпространява информация на места, където младите хора прекарват по-голяма част от времето си като училища, университети, агенции за работа, клубове, младежки центрове и др.

- Да се развият специфични информационни отдели за младежта в рамките на вече съществуващи системи за предоставяне на услуги и напътствия, насочени към местни особености и лични планове за действие.

- Да се стимулират профсъюзите към реструктуриране с оглед да станат по-атрактивни за младите хора.

- Да се насърчава съдействието на работодателите в планирането на личната кариера.

· Подобряване обхвата и качеството на професионалното обучение:

- Да се удължат схемите за стажуване и обучение.

- Да се включи широк кръг от умения в професионалното обучение.

- Да се подобри езиковото обучение и IT- уменията.

- Да се наблюдават обучаващите институции и да се оценяват схемите за обучение, предлагани на младите хора.

· Улесняване достъпа на млади хора до професионалното обучение, особено инвалиди, за социално отчуждени лица или лица изправени пред такъв риск:

- Да се предостави безплатно обучение.

- Да се подобри професионалното обучение на професионалистите, които работят за тях.

· Подобряване прехода от обучение към трудова заетост:

- Да се предоставят възможности за образоване или обучение по съответната работа, работа за студенти, вечерни занимания или двойни системи по професионално образование и обучение.

- Да се осигури подкрепа за асоциации, предлагащи трудова заетост.

- Да се основат стратегически обществени/частни дружества с оглед да се подобри интеграцията на младите хора на пазара на труда.

- Да се намалят професиите с диференциран подбор спрямо пола, както и разликите в дохода при различните видове работа.

- Да даде възможност на младите хора по време на преходния период от училище към работа да се справят с “двойния статут” да бъдат едновременно квалифициран курсист/студент/ученик и работник/служител.

- Да се въведе схема за стипендии в края на съответните образователни степени.

- Да се подобри качеството на предлаганата на младите хора работа.

· Улесняване достъпа на млади хора до предприемачеството:

- Да се намалят/отстранят всякакви пречки в сферата на административните и данъчни задължения, фискалните и финансови правила, икономическите и социални разпоредби и т.н., които могат да попречат за работата на свободна практика или започването на собствен малък бизнес от младите хора. Да се улесни достъпът им до финансови източници и консултационни услуги.

- Да се даде финансова и логистична подкрепа на младите предприемачи.

- Да се въведат облекчения във връзка със социалното осигуряване за младежите работещи на свободна практика.

На европейско равнище

· Постигането на пълна заетост за младите хора трябва да продължи да бъде главна цел за Страните-членки и за Европейската комисия:

- Да се засили младежката насоченост в политиката на ЕС с подобряване координацията между различните нива на вземането на решения и между различните области на действие.

- Да се въвлече гражданското общество и целевите групи в редовни консултации по Европейската стратегия за заетостта.

- Да се подпомогнат новаторски проекти за реинтеграцията на млади безработни.

- Да се предостави информация относно различни възможности за работа/обучение, както и относно признати в Европа професии.

- Да се подобри европейския статут на младите учащи по различни форми на обучение.

- Да се създаде сайт за информация в Интернет, специално ориентиран към нуждите на младите хора.

· Подобряване на системите за трансфер и признаване на професионални умения и компетентност (квалификация) между Страните-членки:

- Да се одобрят и интегрират системите за признаване на квалификация и др.(напр. ECTS, NARICs, Europass).

- Да се признаят и подпомагат умения и компетенции, придобити в друга страна членка на ЕС или по време на доброволна служба или неформални учебни схеми.

Социална интеграция

Да се подобрят и засилят мерките на национално, регионално и местно ниво като част от Европейската стратегия за социална интеграция.

· Предоставяне достъп на младите хора до ресурси, права и услуги:

- прилично и здравословно жилищно настаняване;

- подходящи грижи за здравето;

- други обществени и лични услуги, напр. в областта на правораздаването, културата, спорта и свободното време;

- достъпът до тези нови ресурси, права и услуги да е насочен към съответните нужди на младите хора, намиращи се в затруднено социално и икономическо положение;

- възможност за “втори шанс” за млади хора, които отпадат от индивидуализираните схеми (като рехабилитация, професионално обучение и др.).

· Развиване на превантивни подходи, насочени към причините за социална изолация на младите хора в много ранен стадий:

- Концентриране върху индивидуалните нужди чрез ориентиран към човека подход.

- Да се обърне специално внимание на нуждите на младите хора на местно и регионално ниво от гледна точка на центрове за здраве, напътствие/консултация, културни дейности, спорт, дневни забавачници, жилищно осигуряване, транспост и т.н., особено за онези, които са социално отчуждени или са изправени пред такъв риск (като млади самотни родители).

- Да се подобри социалната интеграция на етническите малцинства.

- Да се подпомогне разрешаването на конфликти с помощта на социални работници.

- Да се следи за системното спазване и прилагане на политиката, насочена към условията на работа, социалните права и благосъстояние.

· Реформиране на социално-осигурителните системи и социалното законодателство:

- Да се осигури солидарност между поколенията в пенсионните схеми.

- Да се елиминира дискриминацията в социално-осигурителните системи (напр. срещу жените, младите инвалиди, етническите малцинства).

- Да се вземат под внимание нуждите на младите хора, особено на непривилегированите сред тях, от гледна точка на социалното законодателство в области като несигурни трудови договори, гъвкаво работно време, еднакви плащания, злополуки на работното място, достъп до заведения за социални грижи за млади семейства.

- Да се осигури информация на младите хора за техните права и социална защита.

На европейско равнище

· Даване приоритет, от гледна точка на мерки за социална интеграция, на нуждите на най-уязвимите младежи.

· Засилване на работата по социалната интеграция на младежите с помощта на европейски програми.

· Принос към участието на младите в социалните процеси, чрез прилагането на подход, основаващ се на проправяне на пътища към програмите за заетост на европейско равнище.

4. ДА ИЗПОЛЗВАМЕ МАКСИМАЛНО МЛАДОСТТА

4.1. Анализ на резултатите

По време на консултацията беше установено наличието на широка гама сложни проблеми, влияещи на благосъстоянието и независимостта на младите хора. Околната среда, имиграцията, медиите, правните системи, здравето, употребата на наркотици, въпросите на сексуалността, спортът, личната безопасност и т. н. по един или друг начин оказват влияние на живота на младите и на участието им в обществената сфера, в образованието и в търсенето на работа. Например здравето на младите хора или свързаните с него проблеми – наркотици, сексуалност, лична безопасност, хранене, и т. н. – определят до каква степен младите хора имат желанието и възможността да ходят на училище или на курсове за придобиване на професионална квалификация. Освен това начинът, по който “светът на възрастните” се справя с тези проблеми, влияе върху начина, по който младежите възприемат обществото и на представата им за шансовете, които според тях това общество им предоставя. Едно общество, което в очите на младите не е способно да се справи например с проблемите на околната среда или в което решенията на тези проблеми са чисто реторични, не насърчава активна гражданска позиция.

Благосъстоянието се основава на справедливост и недопускане на дискриминация

Младите хора имат много отворено разбиране за благосъстоянието. Те са убедени, че тяхното развитие и независимост се обуславят от благоприятна социална среда, недопускаща дискриминацията, справедлива и защитаваща многообразието. Младите хора виждат пряка връзка между благосъстоянието на отделния млад човек, от една страна, и борбата на обществото срещу всички форми на интеграционната несправедливост, неоправданото изключване, дискриминацията срещу която и да е социална група и борбата за повече справедливост и равноправно разпределение на средствата и възможностите на световно равнище, от друга страна.

Системите за социално подпомагане и здравните услуги би трябвало по принцип да бъдат достъпни за всички при равни условия и без дискриминация. Това означава, че конкретната ситуация на хората в неравностойно положение трябва да бъде изчерпателно разгледана. Младите хора с физически и интелектуални увреждания все още са поставени в лоши социални и икономически условия. Достъпът на младежите с инвалидни колички до културни събития е труден. Други млади хора с увреждания нямат достъп до интернет, понасят липсата на адекватна инфраструктура за физически упражнения и спорт и често се сблъскват с недостатъчното социално приемане и подкрепа на групите за самозастъпничество.

“Просто евро”

Целите на този проект са оценяване на настоящото положение и на обуччението по употреба на еврото от млади хора с интелектуални увреждания в петнайсетте държави членки на Европейския съюз и разпространението на информация за еврото за хората с интелектуални увреждания, за техните семейства и за професионалисти.

В рамките на проекта е създаден наръчник – лесна за четене уеб страница (излагаща информацията и на символни езици), и образователен видеозапис за еврото.

http://www.fvo.nl/htlm/euro/irish/project.htm

Мерки за финансова подкрепа на национално ниво, които “насърчават професионалната интеграция на младите”.

Има емпирични доказателства, подкрепени от консултацията като цяло и от изследователите в частност, че в Европа възникват нови социални неравенства и културни разделения между младежките групи. Днешната реалност се характеризира, от една страна, с нарастващо еднообразие на начина на живот на младите хора (музика, облекло и т. н.) и, от друга страна, с нарастваща поляризация на възможностите, която изостря вече съществуващото напрежение между поколенията, социополовете, различните етнически групи и регионите с различен икономически стaндарт. Особено в по-бедните европейски общества процесите на модернизацията протичат селективно и често от тях извличат полза само ограничени прослойки от младежкото население.

· За независимостта са нужни доходи, социална защита и жилище

Според младите хора липсата на финансови средства е най-сериозната пречка пред социалната интеграция, благосъстоянието и независимостта. Те пледират за пълна реформа на системите за социално подпомагане и обществено осигуряване, за да се гарантира адекватното обезпечаване при равни условия на всички млади хора (включително на отпадналите от училище и на безработните), независимо от техния статут в обществото и на пазара на труда. Обществените услуги трябва да са лесно достъпни дори в рядко населените места. Младите хора трябва да получават повече и по-навременна информация за възможностите за социална защита.

Съществува остра липса на жилища на приемлива цена, които биха позволили на младите да напуснат семейния дом, да живеят независимо и да създадат свое семейство. Тази липса беше подчертана с оглед на нуждата да се преодолеят съществуващите празнини в общественото осигуряване за младите, например за тези с “нулев статут”. Според младите социалните помощи и/или осигуряването на минимален доход независимо от социалния или трудовия статут са важни стъпки по пътя на нарастващата независимост.

“Етажът - помощ за млади хора с проблеми”

Основната цел на “Етажът” е да подпомага младите хора с особено сериозни проблеми, да им даде възможност да се развиват и да зачита тяхното достойнство. Младите хора могат да получават храна два пъти дневно срещу минимална сума. Центърът се опитва да намери за тях жилище или подслон, но може да се използва и като пощенски адрес за официални документи (например автобиографии) и за получаване на здравна осигуровка.

Адрес: Association Esperance, 19, quai de Bateliers, F – 67000 STRASBOURG, tel ++33 388 3570768

· Подобряване на психическото и физическото здраве и избягване на наркотиците.

Основното заключение от консултациите е, че има широко търсене на профилактична здравна информация и образование за всички, като част от учебната програма и при работата с млади хора. Работата с младите е с голяма роля като допълнителен елемент при личностното им развитие. Програмите за обучение чрез обмен на знание между връстници (може да се разбира и като хора от една и съща социална или професионална група) и активното сътрудничество на младите в други програми са също ценни инструменти. Профилактичните дейности трябва да насърчават позитивен и здравословен начин на живот. Младите хора трябва повече да съзнават собствената си отговорност за телата си, например значението на хранителните навици.

“МАХИС – Шансът е в теб”

“Махис” е финландска програма за сътрудничество, която помага на младите да управляват сами живота си, осигурява подкрепа от възрастните и позитивна социализация с групата на връстниците. Целта на “Махис” е укрепването на самоувереността и вярата в бъдещето. “Махис” предлага алтернатива на наркотиците и ролеви модели за справяне със социалния натиск.

http://www.nuortenakatemia.fi

Младите хора настояват за повече информация по всички въпроси, свързани със здравето, личностното развитие, потребителските стоки и проблемите на околната среда. Тази информация трябва да бъде достъпна в училищата[41], в работата с младите, в консултатските услуги и в медиите. Достъпът до здравните услуги трябва да бъде безплатен и без дискриминация. Създаването на младежки здравни центрове се счита за необходима предпоставка.

Политиката за общественото здравеопазване трябва да акцентира повече на здравословните проблеми, засягащи младите. За да се постигне действителен напредък, са нужни повече научни и статистически изследвания и медийно отразяване на здравното състояние на младите.

Пушенето и пиенето, както и злоупотребата с лекарствени средства, се отчитат като основни проблеми. Количеството на никотина, алкохола, сладката и мазната храна, консумирани от младите хора, постоянно нараства. Високият процент на самоубийствата сред младите в Европа е знак за устойчиви проблеми, свързани с липсата на благосъстояние.

Младите са убедени, че пристрастяването към наркотици трябва да се разглежда и да бъде третирано като болест, а не като престъпление. Те подчертават нуждата от повече и по-ефикасни профилактични програми, особено чрез профилактика в групата на връстниците и чрез психологическо консултиране, както и с помощта на подходяща база за лечение и превъзпитание. Информацията, получена от родителите, се счита за неразделна част от тези усилия. Мненията за конкретната насока, в която трябва да тръгне политиката по наркотиците, обаче се различават. В някои страни повечето млади хора подкрепят по-строгото отношение към наркотиците, включително към цигарите и алкохола. В други страни младите пледират за сваляне на забраната върху употребата, производството и продажбата на канабис и на съпътстващите продукти с медицинско и практическо приложение. Това настояване обикновено е придружено от ясно искане за забрана или продължаване на забраната върху твърдите наркотици.

Призовава се за повече профилактика на психическото здраве (особено за психологическо консултиране) и за повече лечебни бази, насочени специално към младите. Би трябвало да има и по-изчерпателна статистика за ситуацията на младите, страдащи от психически заболявания.

“Заслон – подкрепа за млади хора с психически увреждания”

“Заслон” е шотландска доброволческа организация, действаща в областта на психическото здраве от 15 години. Нейните цели са насърчаването на младите с психически увреждания да развият умения и самоувереност, да се обсъждат житейските им проблеми и да им се помогне да открият вътрешната си сила. През изминалите години организацията е развила “услуги на място” и широка мрежа от групи за подкрепа (при хранителни смущения, злоупотреба с наркотици и алкохол).

http:// www. penumbra.org.uk/youngpeople/youngpoeoplecontent.html

· Повече откритост по въпросите на сексуалността

Младите хора считат сексуалността за важен аспект на своето благосъстояние и лична независимост. Те изпитват нужда от повече информация по въпросите на сексуалността, особено от обучение, контрацепция, информация за венерическите болести и т. н. Тази информация трябва да се предоставя, както в училищата, така и извън тях в неформална учебна среда, както е в младежките организации, в центровете за спорт и отдих и т. н.

“Северна резолюция по въпросите на сексуалното здраве и сексуалните права на младите”

Програмата “Северна резолюция” е развита от асоциациите по семейно планиране в пет скандинавски държави, въз основа на “Програмата за действие на Международната конференция на ООН по население и развитие”, приета в Кайро през 1994 г. Доказването, че предоставянето на точна информация на младите хора няма да насърчи безразборния секс, а ще насърчи безопасния секс, е важна стратегия за защита на техните интереси.

http://mirror.ippf.org/cairo/issues/9906/nordic.htm

Младите подкрепят равноправния достъп на всички млади хора, независимо от културния им произход, до информация и психологическо консултиране, както и до противозачатъчни средства и сексуално образование. Те подкрепят и легализирането на абортите. Бременността при тинейджърките е откроена като отделен проблем, на който трябва да се обърне специално внимание.

Всички форми на сексуална експлоатация, например секс туризма и насилието над деца, се отхвърлят решително и недвусмислено. Нетолерантността към определени сексуални ориентации се критикува силно и се отхвърля. Младите хора подкрепят позитивните мерки за повишаване на чувствителността към сексуално многообразие.

Сексуалното образование, представено от други млади хора (“обучение от връстници”), може да подпомогне преодоляването на трудно семейно положение или контакта с хора, за които е трудно да говорят за сексуалността. Има нужда от специфични образователни методи за девойки от етническите малцинства и/или за тези с неравностоен произход, тъй като за някои от тях майчинството все още е единственото средство за социална интеграция.

· Семейните въпроси и въпросите на социопола изискват повече внимание

Младите хора смятат, че напредъкът постигнат по отношение на половото равенство през последните десетилетия е незадоволителен. Усеща се нужда от по-равнопоставени отношения между мъжете и жените в обществото и за повишена чувствителност към създаването на полови стереотипи и ролеви дефиниции. Младите усещат необходимост от преосмисляне на традиционните полови роли, особено в сферите с висока безработица и ниско платените услуги (за грижи за децата).

“Мобилизиране на младите жени за равенство в Европа”

През септември 1999 г. Европейското женско лоби (ЕЖЛ) даде старт на проекта “Мобилизиране на младите жени за равенство в Европа”. Неговата цел е да подкрепи интегрирането на проблемите и интересите на младите жени в развитието на европейската и националните политики, като ангажира повече млади жени в организирани действия и в процеса на взимане на решения.

http://www.womenlobby.org

Съчетаването на семейството и работата се счита за едно от главните предизвикателства на бъдещето, например осигуряването на отпуск по майчинство или бащинство и подобряване на средствата за грижи за децата. В този контекст, трябва да бъде обърнато внимание на специфичните нужди на момичетата и младите жени, особено що се отнася до тяхното здраве и безопасност. Насилието над жени все още е силно разпространено и по този въпрос трябва да бъде направено нещо. В някои стресови ситуации младите жени по-често, отколкото младите мъже, страдат от специфични заболявания като булимия и анорексия нервоза. Много млади хора призовават за по-силна материална и морална подкрепа от семейството, включително за неженените двойки с деца.

· Изразяване на собствената култура

Младите подчертават важната роля на всички форми на културна активност за тяхното благосъстояние и личностно развитие. Те предлагат да се направят промени в учебните програми, в неформалното обучение и в културната политика на публичните власти. Те считат културното младежко обучение за мощно средство за развиване на социалните умения, необходими за напредъка на обществото на познанието.

“Клуб 15-29 – художествени дейности за млади хора в неравностойни положение”

“Клуб 15-29”, който се намира в Гърция, е насочен към млади момичета и момчета, които не участват в никакви организации. Този “Клуб” обединява всякакви развлекателни програми за млади хора. Една от задачите му е да стигне до младите хора от отдалечени региони или до хора с увреждания с цел елиминиране на културните и образователните неравенства и изпълнение на проекти с участието на глухи и слепи млади хора в художествени дейности, например театър.

http://www.neagenia.gr/club1529b.html

Младите хора обаче са против претоварването с информация и комерсиализацията, които считат за застрашаващи младежката култура. Те се виждат като прицел на комерсиални сили, които се опитват да повлияят на поведението им като консуматори. Това може да доведе до ситуации, в които на младите се оказва натиск да печелят пари на ранна възраст, за да не изостават от стереотипните ролеви модели, насърчавани от пазара.

Днес, когато разграничението между младежката култура и културата на възрастните започва да се заличава, се развиват нови култури – гъвкави и понякога разнородни. Приема се, че новите културни модели ще бъдат по-малко зависими от възрастта, отколкото сегашните. Ала остава да бъде свършена важната задача да се даде възможност на младите да формират и изразят техните собствени култури.

· Младите хората искат да бъдат по-защитени и да знаят повече за околната среда

За младите хора безопасността в градските зони и предотвратяването на пътните произшествия са важни проблеми, както е особено важен и проблемът за рисковете на работното място. Ето защо има нужда от по-високи стандарти и по-добри регулаторни механизми.

Проблемите на околната среда силно интересуват младите и имат голямо влияние върху условията за живот и благосъстоянието им. Много млади хора съзнават значението на здравословната среда и искат да знаят повече по този въпрос, както и какво означава устойчивото развитие на практика. Това отговаря на целите на “Шестата програма за екологични действия[42]”, която се стреми да насърчава образованието за околната среда и търси начини да повиши чувствителността в тази област. Тези начини включват добавянето на проблеми на околната среда в учебните програми и развитие на обучителни програми, които да съветват младите хора да развиват по-природосъобразен начин на живот.

4.2. Предложения, произтичащи от консултациите

На национално, регионално и местно равнище

· Материални условия на благосъстоянието:

- повече усилия за подобряване на положението с жилищата;

- адекватна социокултурна инфраструктура за всички млади хора, включително за тези, които са от по-беден произход и от селски региони.

· В областта на здравната политика и наркотиците:

- достъп до здравни услуги с недопускане на дискриминация;

- общо подобряване на базата на здравеопазване;

- насърчаване на здравното обучение (включително по въпросите на потреблението);

- повече подкрепа за информационни и профилактични програми;

- подобряване на комуникацията и изграждане на чувствителност по проблемите на здравето и наркотиците чрез медиите;

- информация и консултации от връстници;

- информация за родителите;

- по-добро лечение на наркоманиите, за предпочитане в специализирани центрове;

- повече подкрепа за здравните и статистическите изследвания.

· Други проблеми (психическо здраве, сексуалност, семейство, проблеми на социопола, лична безопасност):

- по-добро медицинско осигуряване в областта на психическите и психосоматичните заболявания;

- по-добре организирани консултации в ранна възраст и създаване на специални бази за психическо здраве;

- по-добри реинтеграционни програми за млади хора, страдащи от психически заболявания;

- по-добър достъп до информация и консултации по въпросите на сексуалността;

- повече подкрепа за програмите по контрацепция и семейно планиране;

- подобряване/разширяване на терапевтичните центрове за жертвите на сексуална експлоатация и насилие;

- по-силна материална и организационна подкрепа за семействата, особено по отношение на достъпни бази за грижа за децата;

- равноправен и безплатен достъп до здравни услуги, свързани със сексуалността и майчинството, за всички жени;

- по-строги критерии и увеличаване на безопасността на работното място;

- специални обучителни бази за млади шофьори;

- привлекателни обществени транспортни услуги, дори в ненатоварени часове;

- повишаване на чувствителността по въпросите на околната среда и подкрепа за формално и неформално обучение по тези въпроси.

На европейско равнище:

Насърчава се Европейският съюз да наблегне повече на две основни линии на действие: създаване на определени стандарти и привеждане на политическите стратегии и програми към нуждите на младите хора.

· Като се прие, че Европейският съюз може да наложи определени стандарти, бяха предложени четири групи стандарти:

- стандарти за адекватно социално осигуряване за всички млади хора без допускане на дискриминация и въз основа на принципите на интеграционната справедливост;

- стандарти за здравеопазване за всички млади хора без допускане на дискриминация, с акцент върху ролята на профилактиката и достатъчно гъвкави, за да покрият напълно специалните нужди на някои групи младежи;

- стандарти за европейска политика по злоупотребата с вещества, които взимат предвид днешните реалности, покриват цялата гама от законни и незаконни вещества и третират зависимостта от наркотици като болест, а не като престъпление;

- европейски стандарти за базите за детски грижи и за отпуските по бащинство и майчинство, насърчаващи политика на равноправие между половете и подкрепа за семейството.

· Настоява се Европейският съюз да обръща по-сериозно внимание на интересите на младите хора, когато създава и изпълнява европейската политика и програми за действие:

- Изискват се повече европейски инициативи в областта на информацията за младите, особено по въпросите, които помагат на младите хора да станат независими граждани.

- Европейската политика трябва да се стреми да съхрани съществуващото множество от култури и начини на живот в Европа.

- По-добър достъп до програмите ЛЕОНАРДО, СОКРАТ И МЛАДЕЖ за младите хора с недъзи или в неравностойно положение и повече подкрепа за културните продукти, достъпни за хора с нарушено зрение и слух.

5. ЕВРОПА, ИЗГРАДЕНА ВЪРХУ ЦЕННОСТИ

5. 1. Анализ на резултатите

За 15-25-годишните Европа има много лица, включително на вавилонска кула, бюрокрация и машина за пари. Но тя е също и място за среща и обмен на възгледи, както и поддръжник на демократичните ценности.

· Европа в света

И поотделно, и заедно младите хора отхвърлят идеята за една Европа, която е само голяма икономическа зона за свободна търговия, конкурираща се със Северна Америка или Югоизточна Азия. Целта на предприетата от Общността инициатива не е да създаде “крепост Европа,” изградена върху позициите и реакциите от миналото: доминирането на Европа над други континенти в определени исторически периоди не трябва да се използва като повод да се продължи по същия път. Напротив Европа трябва да докаже, че е отворена към останалата част на света и да определи позицията си като кръстопът на култури, зона на толерантност и взаимен обмен.

Също така е очевидно, че за младите хора, Европа означава много повече от Европейския съюз. Те подкрепят разширяването му, въпреки че съзнават, че присъединяването на страните кандидатки, преходът на тези страни от комунистически режими към демокрации и от към строго-планирани към пазарни икономики в някои случаи ще доведе до несигурно положение за младите хора в тези държави.

· Европа – поддръжник на ценности

Младите хора и младежките сдружения продължават да се чувстват съпричастни към европейския идеал, основаващ се на мир, просперитет и демокрация. За всички е видно, че ясното утвърждаване на една зона на права и свободи е много по-необходимо днес от утвърждаването на една икономическа Европа. Освен това младите хора и техните сдружения не са безразлични към идеята за единство в многообразието.

Въпросът за борбата с дискриминацията бе повдигнат във всички дискусии. Ценности като солидарността, равенството и културният плурализъм бяха подкрепени единодушно. Те са в сърцето, както на европейската интеграция, така и на сътрудничеството с останалата част на света. Всички участници изявиха желание да се създаде обща европейска политика за опазване на универсалните фундаментални права.

Младите хора настояват клаузата срещу дискриминацията в Амстердамския договор (чл. 13) да се прилага щателно. Това упълномощава европейските институции да вземат мерки за борба с дискриминацията по полов, расов, етнически, религиозен или верски признак, дискриминацията поради недъг, възраст или сексуална ориентация. Този член за първи път се прилага официално в план за действие срещу дискриминацията, чиято ключова цел е мобилизирането на хората за промяна в практиките и отношението. Тези усилия трябва да продължат.

Младите хора също така се опасяват, че някои ефекти на глобализацията могат да доведат до появата или засилването на неравенствата между населенията и регионите в света. Те са изключително загрижени за трафика на хора, който е международна последица от обедняването.

Създаване на фонд за солидарност “Младежки карти за Тимор” в Португалия или как да постигнем солидарност чрез използването на нещо, което е в основата си потребителски продукт. Има два вида младежки карти. Стандартната карта струва 0.50 евро, а “MegaCartao Jovem” струва 12 евро. От първи юни 1999 г. за всяка закупена стандартна карта се дарява 0.50 евро за проекти, провеждани в Източен Тимор, а за всяка мегакарта се дарява 1 евро.

http://www.timorlorosac.fdti.pt/campanhas/cartaojovem.htm

· Справяне с расизма и ксенофобията

Тази точка включва два аспекта: предпазни мерки и твърда позиция (нулева толерантност) към всяко екстремистко поведение.

Общо взето младите хора са отворени към другите, чувствителни към расизма и готови да допринесат в разрешаването му. Но те се чувстват и особено уязвими за всякакви манипулации.

Следователно политическите действия трябва да имат предвид следните принципи:

- Образованието, заетостта и социалната интеграция са предпоставки за предотвратяване на расизма и ксенофобията.

- Ангажираността на младите хора, особено от малцинствата, проектите с обикновените хора, неформалното обучение и образование са най-добрите средства.

- Информацията, осигурена ОТ младите хора, е най-добрият начин за повишаването на чувствителността на младите, особено по тези въпроси.

- Подкрепата за мрежи на всички равнища и развитието на нови пътища за общуване между тях е подходящ инструмент за следващи действия.

“Всички сме различни/всички сме равни”

Кампания срещу расизма и нетолерантността, организирана от Съвета на Европа през 1996 г. Тази кампания предостави отлични средства и създаде мотивация за обучение в групата на връстниците за справяне със социалното изключване. Въпреки кратката й продължителност, кампанията създаде ценен образователен материал, който все още се използва от младежките организации в Европа.

http:// www.ecri.coe.int/

“Европейска организация за обучение в групата на връстниците (ЕООГВ)”

Това е европейска мрежа от млади обучители за противодействие на разисма и ксенофобията. Целта й е да предаде на младите хора и особено на лидерите на младежките движения обучителни инструменти, за да могат да провеждат семинари за уважението към културното многообразие. Тази мрежа е представена в десет европейски държави.

http://www.ceji.org/new/eptoframeset2.html

· Европа, в която младите искат да участват

Младите хора и техните представители настояват за Европа, която се интересува от техните проблеми, Европа, в която няма социално изключване и заклеймяване на различните. Те гледат на Европа като на зона без граници, за да бъдат ученето, пътуването, работата и ежедневието по-лесни. Освен това те искат Европа да бъде място, където законите защитават околната среда, съхраняват културното наследство, борят се с всички форми на ексремизъм, укрепват социалните права, създават равни възможности и т. н.

Европа продължава да се създава, повлияна както от значителния прогрес на политиката, така и от различни малки стъпки под формата на практически действия. Някои млади хора осъждаха нейните недостатъци, като изтъкват липсата на разбиране и сложното положение. Други изразяваха надежда. Но всички искаха да участват в европейската интеграция, изказвайки публично мненията си по въпросите, които ги интересуват и/или засягат, не само като млади хора, но и като граждани. Но изслушването на тези мнения не е достатъчно.

Налага се сдруженията поради техния характер да влизат в контакт с институциите на Общността (при кандидатстване за грантове, при депозиране на проекти по дадени програми и т. н.). В повечето случаи те протестират срещу сложността на съществуващите структури. Във връзка с оказването на по-глобална техническа помощ в рамките на една по-широка младежка политика, Европейският младежки форум призова да бъде създадена агенция.

“ИнфоМобил – практическа информация за европейските държави.”

“ИнфоМобил” е интернет услуга предоставена от “Младежка информационна мрежа ЕРИКА. Тя покрива сферите на образованието, заетостта, обучението, жилищата, културата и спорта, развлеченията, здравето, младежките информационни услуги, транспорта и т. н. в повече от 20 държави.

http://www.eryica.org/infomobil/

Между младите поколения в Европа съществува такава дистанция, че изследователите многократно са предупреждавали, че представата, че днешните младежи ще бъдат “първата истинска Европа” не е обоснована. Много млади хора са здраво вкоренени в местната си среда и в националния си светоглед. Пътят към укрепването на европейската чувствителност и гражданственост е дълъг и изисква много търпение.

Да приложим европейската идея на практика с “Еурегио Мьозе-Райн” и мрежа ЕФИ – еврорегионално младежко сдружение за развлечение и информация.

Еурегио е многоезичен и мултикултурен регион, покриващ части от три държави: Белгия, Германия и Холандия, и обхващащ градовете Лиеж, Маастрихт и Аахен. Мотото му е, че всеки трябва да участва в изграждането на Европа. Това означава, че на младите трябва да бъде даден шанс да опознаят хората от съседните на тях области, през свободното си време и през границите. ЕФИ организира не само семинари и други дискусионни дейности за деца, младежи и за всички, които работят в социално-образователната сфера, но и кръжоци, и други творчески дейности, за да насърчава проявите на младите.

http://www.efi-aachen.de/f/frames_f.htm

Съзнавайки, че решенията се взимат все по-често на европейско равнище, младите хора искат да участват в европейските процеси. Те искат нова европейска младежка инициатива и по-добра координация между националните политики за младежта. Те искат младите хора да бъдат взимани предвид от различните политики, които ги засягат и искат да постигнат да не бъдат систематично разглеждани като проблем, а като фактор в решаването на проблемите, които самите тези политики целят да разрешат.

· Мобилността – основният актив на европейската интеграция

Очертаха се два аспекта:

- Първият, който е положителен и насърчаващ, е, че мобилността се разпростира все повече. Все повече хора признават допълнителните й предимства. Дефинирана като движение между държави или между селски и градски региони, обхващаща милиони европейски студенти или младежи, включени в практическо обучение, отнасяща се до млади хора с увреждания, от малцинствени групи или в неравностойно положение, мобилността осигурява достъп до света и обогатява опита ни.

- Вторият аспект не е толкова положителен. Много пречки остават непреодолени поради липса на информация на всички нива, психологически бариери (стереотипи), някои практики (визи), липса на еквивалентност в квалификациите и в признаване то на трудовия стаж и липса на езикови умения. Така мобилността се ограничава до тесен кръг млади хора.

Мобилността трябва да престане да бъде изключение и да се превърне в принцип: тя трябва да стане неразделна част от ученето още от най-ранна възраст. Следователно порграмите за мобилност трябва да бъдат достъпни за всички млади хора, независимо от социалноикономическия или географския им произход.

За да се постигне това е нужно ново финансиране, повече партньорско участие, и установяване на критерии за качество. Въпреки че програмите на Общността направиха възможно натрупването на опит и така сложиха началото, те не биха могли да продължат самостоятелно да изпълняват ролята си по насърчаване на мобилността, поради ограничените средства. По-добрата координация на различните нива на взимане на решения е от ключово значение.

· Доброволната работа – отговор на нуждите на младите хора

Младите гледат на доброволната работа, т. е. на всякаква неплатена работа, като на начин за придобиване на умения и опит, които ще могат да развият в професионалния си живот. Според тях обаче доброволната работа не е заместител на платения труд.

Доброволната работа отразява също така промените в обществото. Тя осигурява място, където младите се социализират, но и обществото извлича полза от тези нестопански дейности, които през последните години се търсят все повече. Често се споменава да бъде поставена цел доброволните дейности да достигнат 30%. В някои държави тези нови форми на участие в обществото добиват популярност в резултат на отменянето на задължителната военна служба.

Освен това доброволната работа е както форма на социално участие, така и образователен опит. Тя е фактор в социалната интеграция и изключително осезаемо противодействие на предразсъдъците. Тя има потенциал да стане универсална и трябва да бъде достъпна за всички. Поради това тя е образцов отговор на желанията, изразени по време на консултациите за Бялата книга.

Доброволна работа може да се провежда на местно, национално и европейско равнище. На европейско равнище тя играе важна роля в създаването на европейска идентичност и трябва да се използва като ефикасен инструмент за приобщаване, когато се присъединят нови страни членки.

Всичко извършено в тази област в рамките на Съвета на Европа[43], като част от националните схеми за граждански дейности, в Съвета на министрите в Европейския съюз (там тази тема се обсъжда в момента), в рамките на програма МЛАДЕЖ на Европейския съюз или в ООН сочи, че доброволната дейност се развива.

Доброволна социлана или екологична година

В Германия федерален закон относно Доброволната социална година (Freiwilliges Soziale Jahr-FSJ) дава възможност на младите (16-27 години) да се занимават с работа на пълен работен ден в социалното осигуряване, социланите грижи или в образователни проекти за период 6-12 месеца. През 1993 г. се внася поправка в закона, която включва в него Доброволната екологична година (Freiwilliges Ökologisches Jahr – FOJ). Законът гарантира на младите хора възможността да получават ползи по време на доброволната си работа (например семейна издръжка и бонус за кандидатстване в университети), както и плащането на вноски по социалните им осигуровки от организацията домакин. Законът поставя изричен акцент върху образователната стойност на годината и постановява минимален стандарт за издръжка на доброволеца.

http://www.ijgd.de

5. 2. Предложения, произтичащи от консултациите

Връзки с останалата част на света

На европейско равнище

От консултациите, особено от консултациите с млади хора, произтекоха следните предложения:

· Гарантиране на еднакви възможности за благосъстояние и развитие за всички хора:

- намаляване на дълговете на третия свят (при условие, че се спазват човешките права и демократичните ценности);

- съобразяване с молбата на ООН 0.6% от брутния вътрешен продукт да бъде вложен в обществена помощ, за се насърчи развитието в бедните държави;

- приемане на мерки за осигуряване на ефективна помощ за страните от юга.

· Подкрепа на младежките политики в развиващите се страни и включване на “младежо” измерение в програмите за сътрудничество.

· Учредяване на институт за предотвратяване на конфликти в Европа и в съседните й територии.

· Въвеждане на програми за предотвратяване на конфликти в Европа и в света, отчитане на значението на контактите и обмена между младите като принос към мира. Младежките програми като цяло и програмите за обмен в частност имат действително влияние в международната сфера.

Миграцията

На европейско равнище

· Учредяване на програми за подпомагане на държавите с емигриращо население. Конкретно, трябва да им бъде предоставена икономическа помощ и възможности за заетост на собствените им територии.

· Отделяне на специално внимание на бежанците и тези, които търсят убежище, след като пристигнат в Европа. Окуражаване на целеви инициативи.

· Да се направят програмите на Общността достъпни за младите хора от третия свят (чрез обмен на информация, и премахване на езиковите и административните бариери).

Опазване на фундаменталните ценности и зачитане на човешките права

На национално, регионално и местно равнище

· Промяна на националното законодателство с цел на хомосексуалните да бъдат дадени същите права, каквито имат хетеросексуалните двойки включително брак и осиновяване на деца.

· Училищата трябва да се обърнат към проблемите, свързани с обществото и с поведенческите тенденции. Да бъдат организирани курсове по сексуално обучение, които разглеждат всички видове практики.

· Въвеждане на подробен и задължителен курс по човешки права или “световно обучение.”

· Организиране на специални курсове за учители, държавни служители и за полицията.

На европейско равнище

· Инкорпориране на фундаменталните права на европейските граждани в договорите на Съюза чрез вписване на Хартата, пописана в Ница през декември 2000 г., която включва Конвенцията за човешките права заедно с добавки към нея. Младите хора, които участваха в консултацията, смятат, че Европейският съюз също трябва да подпише Конвенцията. Тези фундаментални права трябва да се отнасят и до емигрантите и бежанците.

· Трябва да бъде учреден пост на европейски омбудсман, за да се гарантира спазването на законите срещу дискриминацията.

Борба с расизма и ксенофобията

На национално, регионално и местно равнище

· Даване на приоритет на този проблем в националните младежки дейности.

· Насърчаване и подкрепа на усилията да се достигне до хората чрез местни проекти, укрепващи солидарността и отговорността. В съответствие с това работата на младежките организации трябва да бъде призната и развита.

· Съгласно декларацията на Младежкия Съвет от май 2001 г., е необходимо общо споразумение по законите за публикуването и разпространението на расистка и ксенофобска информация например по Интернет.

· Вземане на мерки съвместно с фирмите и изтъкване на ползите от управлението на многообразието (diversity management).

· Образованието и практическото обучение трябва да акцентират върху отхвърлянето на расизма и ксенофобията. Трябва да бъде осигурено чуждоезиково обучение за малцинствата и имигрантите, но и обучение на майчиния им език; да се наблегне на многообразието при обучението на учители; да се насърчи участието в образователната система, особено на имигрантите и малцинствата.

На европейско равнище

· Темата да стане редовна точка в дневния ред на министерските обсъждания.

· Да бъдат включени младежки инициативи в плана за действие срещу дискриминацията, приет от ЕС през 2001 г.

· Расизмът и ксенофобията да станат приоритетни въпроси във всички програми на Общността и в дейностите, засягащи младите хора, както и в Социалния фонд.

· Усилване на сътрудничеството с Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (Виена) и подкрепа на действията на гражданското общество в тази насока.

· Програмите на Общността трябва да обърнат специално внимание на младите хора от етническите малцинства и имигрантите второ и трето поколение.

· Да се провокира дебат върху политическото противоречие между имиграционната политика на ЕС и желанието за справяне с расизма.

· Да се повишат усилията за развитие на европейска гражданственост и европейска идентичност.

· Да се хармонизират правата на бежанците и имигрантите и да се подобри статутът им в цяла Европа.

На всички равнища

· Да се приканят управляващи от всички равнища да повишат стойността на практическите проекти с цел по-непосредствен контакт с младите.

· Публичните администрации и институции трябва да отразяват многообразието на обществото, а малцинствата да бъдат представени по подходящ начин.

· Да бъдат улеснени достъпът до информация и комуникацията, и да бъдат подкрепяни инициативи и проекти, особено практически, но също и във фирмите, в професионалния свят, както и културни и художествени инициативи.

· Да се подкрепя организирането на мрежи на всички равнища и да се организират консултации между всички участници.

Европейските институции и младежката политика

На европейско равнище

· Да се укрепят съществуващата политика и действия на нивото на Общността. А страните членки да се ангажират да подкрепят младежката политика.

· Да се укрепят механизмите за сътрудничество между страните членки и европейските институции и да се дава гласност на успешните практики в полза на младите хора.

· Да се разработи общ преглед на различните политики, отнасящи се до младите.

· Да се провеждат консултации с младите по всички нови инициативи, които ги засягат директно или индиректно, например чрез използването на интернет портали, създадени за тази цел, на европейско равнище.

· В допълнение на дейността на Комисията, Съветът на министрите за младежта трябва да усили работата си, а Работната група по младежта в Съвета трябва да продължи да участва в изготвянето на решения. Заедно институциите трябва да създадат позитивен климат за младите поколения.

· Да се разработят инструменти за надзор чрез близко сътрудничество между ЕС и Съвета на Европа и да започне редовен диалог между тях с цел предприемането на съвместни действия.

Мобилност

На национално, регионално и местно равнище

· Да се изпълни Планът за действие[44] и Препоръката за мобилността[45], за да се гарантира по този начин невъзпрепятстването на мобилността на младите и еднакви предимства в програмите за мобилност за участниците от чужди страни и от страната домакин: намаления в обществения транспорт, помощ за настаняване, достъп до службите по здравеопазване и т. н.

· Да се разширят двустранните програми за обмен, които са в ядрото на политиката за сътрудничество в тази област. Тези програми за двустранен обмен допълват програмите за многостранен обмен, провеждащи се в рамките на програма МЛАДЕЖ.

· Тъй като мобилността на местно равнище често се оказва най-добрият трамплин за междунариодбна мобилност, трябва да се изградят мрежи между хората ангажирани на местно равнише чрез:

- повишаване на мобилността между селските и градските региони;

- създаване на “партньорства за мобилност,” включващи местните власти, социалните партньори и широко многообразие от фирми и НПО-та.

· Подкрепа за обучението (особено чуждоезиковото обучение) за хората в университетите, дружествата и администрациите, които организират програмите за обмен. Развитието на мобилността през идущите години зависи от подкрепата, която тези програми получават и от трупането на опит. Мобилността на учителите също трябва да бъде повишена. Например всички преподаватели по чужди езици трябва да получат възможност участват в програма по мобилност до 2006 г.

· Повишаване на качеството на програмите по мобилност и предприемане на всички възможни стъпки за да се гарантира, че по време на програмите за мобилност младите хора запазват независимостта си (качество на информацията, надзор, езикова и културна подготовка, финансова помощ).

· Внедряване на европейски, междукултурен аспект в образованието и обучението на всички млади хора, както в училищата, така и при неформалното обучение. Това би улеснило физическата мобилност.

· И последно – младите хора трябва да бъдат взимани предвид, когато се изготвят транспортните политики.

На европейско равнище

· Прилагане на надзорните механизми от Плана за действие и на Препоръката за мобилност.

· Разширяване на кръга на младите хора, които участват в програмите. И конкретно:

- даване на приоритет на младите хора, за които мобилността е трудна поради социални причини;

- насърчаване на мобилността сред младите хора, които се обучават за придобиване на професионални умения и на младите работници;

- привличане на вниманието на младите към порблемите на мобилността възможно най-рано;

- осигуряване на по-голяма финансова подкрепа.

· Започване на подробна дискусия за мобилността на младите хора с увреждания.

· Предприемане на строго практически мерки в помощ на младите при заминаването и при завръщането им.

- Олекотяване на административните процедури, например на кандидатсването за визи за хората от третия свят. На европейско равнище липсата на “паспорт за мобилност” често е пречка при придвижването.

- Въвеждане на всеобща употреба на “младежки карти”, които да покриват цяла Европа, включващи повече намаления за младите, достъп до повече услуги чрез картата и повече информация за всички тези услуги.

- Повече наблягане върху езиковата подготовка.

- Гарантиране на по-целенасочена информация за мобилността, адаптирана така, че да отговаря на нуждите на младите, лесна за разбиране и за намиране и такава, че успешно да се използва съвместно с инициативите, вече предприети в тази област.

- Официално признаване на придобития по този начин формален и неформален стаж.

Доброволна работа

На национално, регионално и местно равнище

· Доброволната работа за младите да бъде значително увеличена на всички нива (местно, регионално, национално и европейско) през следващите десет години.

· Да се създаде доброволна работа под една или друга форма във всяка страна членка. Да се създадат нужните структури, да се увеличи броят на приемните центрове и да се осигури финансиране. Общините, регионите, сдруженията и младежките организации трябва да играят важна роля в тези дейности. На младите хора трябва да се даде възможност да споделят своя опит и да помогняа при дефинирането и създаването на доброволната работа.

· Изготвяне на национални условия за младите доброволци, по възможност включени в по-голяма рамка. Тези условия трябва да излагат правата и отговорностите на доброволците, да улеснят развитието на доброволната работа и да гарантират социалната защита на младите.

· Да се приложи незабавно Препоръката и Планът за действие за мобилността (вж. по-долу).

· Да се привлече вниманието на работодателите към качествата, нужни за доброволна работа (инициатива, самоувереност, умение за работа в екип и т. н.).

· Ангажиране на млади хора в насърчаването и развитието на доброволната работа.

На европейско равнище

· Качествен и количествен контрол на местните, регионалните, националните и европейски структури за доброволна работа. Трябва да бъде създаден определен брой показатели с цел сравнение, обмен на опит и идентифициране на бъдещите тенденции.

· По целия свят има много доброволни организации, както обществени, така и частни. Тези дейности обикновено не са лесно достъпни за младите. На европейската комисия трябва да бъде възложена задачата да преговаря с тези организации, за да ги направи по-отворени към младите.

· Да се направи Европейската доброволна служба дори още по-достъпна за младите в трудно положение и за младите с увреждания.

· Да бъде призната доброволната работа и статутът й да бъде повишен до неформален образователен опит.

6. Принос към Бялата книга

(а) На уеб страницата на Европейската комисия

http://europa.eu.int/comm/education/youth/ywp/index.html могат да бъдат отворени следните документи:

· Бяла книга за младежката политика вЕвропа, национална младежка консултация, май-юли 2000 г.

- Резюме, втори вариант [DE, FR];

- Преглед, 27. 9. 2000 г.

- Национални отчети и уеб страници на националните конференции.

· Събиране на европейската младеж в Париж, 5-7 октомри 2000 г. Препоръки от 450 млади делегати [EN, DE].

· Отчет от заседание по младежката политика, проведено в Европейската комисия по социални и икономически въпроси в Брюксел на 20.2.2001 г.

· Среща по положението на младите в Европа. Отчет от конференцията, проведена на 16-17 март 2001 г. във Фолкетс Хус в Умеа, Швеция.

· Бяла книга на Европейската комисия по процеса на младежка консултация. Отчет на групата по изследователски консултации, представен в Умеа на 16-17 март 2001 г.

· Становище на германските федерални власти.

· Евробарометър 55.1 за младите хора в Европа през 2001 г.

(б) На уеб страницата на Европейския парламент

http://www.europarl.eu.int/hearings/20010442/cult/minutes_en.pdf могат да бъдат отворени следните документи.

· Европейски парламент, Генерална дирекция за изследвания, Резюме от публичното заседание за младежта, 24 април 2001 г., Брюксел, IV/WIP/2001/04/0094.

(в) На уеб страницата на Комисията по икономически и социални въпроси

http://www.ces.eu.int/pages/avis/11_00/en/CES1418-2000_AC_en.doc могат да бъдат отворени следните документи:

· Мнение на Комисията по икономически и социални въпроси за Бялата книга: Младежка политика (собствена инициатива), приета на 29 ноември 2000 г., КИСВ 1418/2000 [ES, DA, DE, EL, FR, IT, NL, PT, FI, SV].

(г) На уеб страницата на Европейския младежки форум

http://www.youthforum.org/start/whitepaper/whitepaper.htm могат да бъдат отворени следните документи:

· Принос на гражданските организации към консултацията на Европейската комисия за изготвянето на Бялата книга за младежката политика, 3-то издание, Заседание на Европейската комисия по икономически и социални въпроси в Брюксел на 20 февруари 2001 г.

· Стратегия и главни цели на младежката политика в Европейския съюз, Втори принос на Европейския младежки форум към Бялата книга за младежката политика на европейската комисия, приети от Съвета на държавите членки в Брюксел, 6-7 април 2001 г. [FR].

Приложение 2

Общ преглед на дейностите засягащи младежта

1. Програма “ Младост”

През 1988 Европейският съюз стартира програмата “Младост за Европа”, която съдействаше за обмен на млади хора от различни държави.50 За периода 1989-1991 година от програмата са се възползвали 80 000 младежи на възраст между 15 и 25 години. През юли 1991 г., въз основа на Член 149 от Договора залегнал в основата на Европейските общности бе приета “Младост за Европа 2”51, а през март 1995 г. бе дадено началото на третата фаза на програмата. Тя приключи през 1999 г.52

През 1996 г. Европейската комисия разшири обменът и предложи създаването на Програма за обществено действие за доброволческа европейска служба за младите хора.53 Това се превърна в работеща програма за обществено действие през 1998 г. Тя предостави на младите хора възможност да участват като доброволци в социални, културни и екологични мероприятия, които са от полза на местната общност.54

Най-общо програмата “Младост за Европа” и схемата за Доброволческа европейска служба стимулираха създаването на европейски, национални и местни проекти, включващи млади хора, и по специално тези, които са изправени пред специфични трудности.

През април 2000 Съветът на министрите и Европейският Парламент одобриха програмата “Младост”, която да обхваща периода 2000 до 2006 г.55 Тази програма надхвърля програмата “Младост за Европа” и схемата за Доброволческа европейска служба, като се концентрира предимно върху придобиването на знания от страна на младите хора и установяването на сътрудничество между страните - членки при развиването на политика за младежта.56 Нещо повече, обучението и придобиването на умения извън училище (“неформално обучение”) играят по-важна роля в програма “Младост”. Проектите, които програмата насърчава трябва да имат връзка със следните дейности:

(1) Обменът “Младост за Европа”;

(2) Доброволческа европейска служба;

(3) Групови инициативи и бъдещ капитал;

(4) Общи действия с образователната програма (Сократ) и програмата за професионална квалификация (Леонардо Да Винчи).

(5) Помощни мерки.

Програмата е открита за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и за страните в период на присъединяване (тоест държави от Източна Европа, както и Кипър, Малта, Турция). При определени условия са възможни дейности включващи трети страни (тоест държави от Средиземноморския регион, югоизточна Европа, ОНД и Латинска Америка).

2. Политически инициативи, които оказват въздействие върху младежта

Дейностите, касаещи младежта в голямата си част са

отговорност на националните, регионални и местни власти на страните – членки. Но един по задълбочен поглед към Договорите57 разкрива обхвата на европейската ангажираност по въпросите на младежта в редица области на действие на Общността.

Член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) сочи, че “Съюзът е основан на принципите на свободата, демокрацията, зачитането на човешките права и основни свободи, и господството на закона”. Този член се отнася до европейската Конвенция за защита на човешките права и основни свободи подписана в Рим през 1950.

Член 13 от Договорът основаващ Европейската общност (ДЕО) се занимава с превенцията на различни видове дискриминации в Европейския съюз. Според този член, ЕС “може да вземе съответни мерки за борба насочена срещу дискриминация, базираща се на пол, расов или етнически произход, религия или вяра, физически увреждания, възраст или сексуална ориентация”.

Член 17 на ДЕО установява европейското гражданство. Той постановява, че ”всеки човек, който е гражданин на страна – членка е гражданин на Съюза. (…) Гражданите на Съюза се радват на правата, с които този договор ги удостоява и се подчиняват на налаганите от него правила”.

По Член 125 от ДЕО, който трябва да се тълкува във връзка с Член 2 от ДЕО, страните – членки на Европейската общност трябва да “работят за разработването на координирана стратегия за заетост и по-специално за насърчаването на квалифицирана, подготвена и приспособима работна сила и пазари на труда, които могат да доведат до икономическа промяна”. С тази цел през 1997 г. в Люксембург Европейският съюз стартира Европейската стратегия за заетостта.

В Член 136 от ДЕО, Европейската общност признава социалните права на работниците. В тази рамка, “ Общността и страните – членки (…) ще се стремят към насърчаване на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, (…) надеждна социална защита, диалог между ръководството и работниците, развиване на човешките ресурси с оглед на продължителна висока заетост и борбата срещу изключването”.

Член 137 от ДЕО упоменава дейностите, които ще бъдат подкрепяни от Европейската общност на национално ниво, като например подобряването на работната среда с цел защита на здравето и безопасността на работниците, условията на труд, информацията и консултацията на работниците, интегрирането на хора, които са били изключени от пазара на труда и др.

Член 146 от ДЕО се отнася до Европейският социален фонд (ЕСФ), който допринася за финансирането на мерки за развитието на човешките ресурси, “с цел да се направи по-лесно наемането на работници и да се увеличи тяхната географска и професионална мобилност в рамките на Общността и да се улесни тяхната адаптация към индустриалните промени и към промените в системите за производство”. Младите хора са пряко засегнати от проектите, финансирани от Европейският социален фонд.

Член 149 от ДЕО полага законовата основа за коопериране на европейско ниво в сферата на образованието и младежта. Той акцентира върху централната роля на образованието с цел предоставяне на възможности за младите хора да живеят, учат и да се придвижват свободно в една Европа без граници. Член 149 от ДЕО изброява различните области, в които Европейската общност може да развие сътрудничество: преподаване и разпространяване на езиците на страните – членки; мобилност на студенти и преподаватели; сътрудничество между образователни учреждения; обмяна на информация и опит по общи въпроси на образователните системи на страните – членки; обмен на студенти и ученици, както и обмен на инструктори в областта на социалното образование; дистанционно обучение. Член 149 дава правната основа на програмите “Младеж” и “Сократ”.

Според Член 150 от ДЕО, Европейската общност “трябва да прилага политика на професионална подготовка”, която да допълва действията на страните – членки. Той дефинира целите, които трябва да бъдат достигнати и подчертава, че “най-вече младите хора” трябва да имат достъп до професионална подготовка и програми за мобилност.

Член 151 от ДЕО полага основите на културното сътрудничество на европейско ниво. Според този член, Общността допълва действията от страна на страните – членки в следните области: “култура и история на европейските народи … културно наследство с европейска значимост … културен обмен … създаване на художествени и литературни произведения, включително и в сферата на аудио-визуалните технологии”. Макар младите хора да не са изрично упоменати тези действия имат пряко отношение към тях. Член 151 полага правната база на програмата “Култура 2000”, която освен всичко друго осигурява средства за проекти в областта на културното наследство, художествените и литературни произведения, професионалната мобилност, разпространението на изкуство и култура, както и диалога между различните култури и познаването на европейската история.

С Член 152 от ДЕО, Европейската общност цели достигането на високо ниво на защита за здравето на хората, както и дефинирането и прилагането на всички политики и дейности на Общността. Този член изрично споменава способността на Общността да разработи “действия за намаляване на уврежданията на здравето предизвикани от употребата на наркотици, включително информация и превенция”.

Член 153 от ДЕО касае защитата на потребителя. Той постановява, че Общността “трябва да допринесе за защитата на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите, както и да насърчава тяхното право да получават информация, образование и да се организират”.

Членове 163 до 173 от ДЕО се отнасят до стремежа на Европейската общност да заздрави научната и технологичната база на промишлеността в Общността и да я насърчи, за да може тя да стане по конкурентно способна на международно ниво. За тази цел, през февруари 2001 Комисията предложи рамкова Програма за изследване и технологично развитие, която представлява основно средство в подкрепа на Европейска изследователска зона (ЕИЗ). Същата включва подкрепа за обучение и мобилност на млади изследователи на европейско ниво (сравни член 164 d от ДЕО).

На базата на Член 177 от ДЕО, Европейската общност допринася за стабилното икономическо и социално развитие в развиващите се страни, тяхната интеграция към световната икономика и кампанията срещу бедността. Този член създава основният инструмент, чрез който Общността подкрепя нуждите на младите хора в развиващите се държави.

На базата на тези членове бяха разработени или предстои да бъдат разработени редица политически инициативи, които ще облагодетелствуват младите хора.

● Младите хора

Освен гореспомената програма “Младост”, тези инициативи най-често приемат формата на резолюции на Съвета на министрите, като тази за участието на младите хора,58 за неформалните образователни измерения на спортните дейности, 59 за социалното приобщаване на младите хора 60 и за насърчаването на инициативността, предприемчивостта и творческия дух у младите. 61

● Заетост

Европейската стратегия за заетостта е мащабен годишен процес, който бе стартиран на извънредния Европейски съвет в Люксембург през ноември 1997 г. – също познат като “Люксембургският процес”. Фактът, че страните-членки и Комисията се съгласиха да осъществят този нов процес преди ратификацията на Договора от Амстердам и Документа за заетостта, който полага законовата му основа62, е знак за важността, с която са се разглеждали и се разглеждат въпросите на заетостта и пазара на труда, както и големия брой области, свързани с тях.

В рамките на Европейската стратегия за заетостта, Европейската комисия и страните – членки дадоха ясен приоритет на младите хора като основна целева група в общите усилия да се намали и предотврати безработицата. Указанията за заетостта винаги са се отнасяли, например до стремежа на страните – членки да предложат на всеки млад безработен “нов старт” преди продължителността на периода, в който той/тя са били безработни да достигне шест месеца. След срещата на върха в Лисабон, образователните и квалификационните компоненти на Указанията бяха консолидирани с цел да се подчертае нуждата за страните – членки, и други участници като например социалните партньори, да развият и приложат разбираеми и последователни образователни стратегии, които да обхващат целия живот. Направени са по-конкретни забележки относно нуждата “да се обезпечат младите хора с основните умения, които изисква пазарът на труда”, “да се намали … неграмотността сред младежите” и “да се намали значително броят на младите хора, които всяка година напускат училищата”63. Съществува и изискване към страните – членки да осигурят “специално внимание за младите хора, които имат затруднения при заучаването на необходимия учебен материал или срещат образователни проблеми”. Други Указания, касаещи социалното интегриране, насърчаването на предприемчивостта и равните възможности за мъжете и жените също пряко засягат младите хора.

● Образование и обучение

През март 200 г. в Лисабон Европейският съвет прие дългосрочна стратегия за конкурентноспособна и базираща се на знанието икономика с повече и по-добра заетост и социална съгласуваност. Тази стратегия постави нови цели в различни сфери на политиката, които имат пряко отношение към младежта като например образованието, заетостта, социалното интегриране, информацията и гражданското общество. Тя дефинира нови приоритети за предлагането на възможности за образование и квалификация, специално моделирани така, че да отговарят на нуждите на хората в различен период от живота им. Тя съдържа три основни компонента: а) развиване на образователни центрове; б) насърчаване на нови основни умения; в) повишаване прозрачността на квалификациите. Една от най-важните цели е да се увеличи размера на инвестициите в човешки ресурси, да се намали наполовина броя на младежите между 18 и 24 години, които имат само средно образование, и които няма да продължат образованието и обучението си до 2010 година, да се превърнат училищата и центровете за придобиване на професионална квалификация (всички свързани с Интернет) в отворени образователни центрове, да се осигури подкрепа за абсолютно всяка група от населението и да се използват най-подходящите методи с цел дефинирането на нови основни умения.

През ноември 2001 г. Комисията публикува Доклада “Да превърнем в реалност европейската зона на образование, което продължава цял живот”64 . Един от приоритетите за действие се отнася да оценяването на образованието и нуждата да се подобрят начините, по които се разбират и оценяват участието в образователния процес и резултатите от него, особено в сферата на образованието извън училище (тоест неформалното обучение).

През март 2001 Комисията представи планът за действие е-образование, който се отнася до свързването на училищата с Интернет, осигуряване на инфраструктурата, обучението, съдържанието, сътрудничеството и диалога.65 През юли 2001 Съвета на министрите и Европейския Парламент приеха препоръката за мобилността на студенти, учащи, млади доброволци, учители и инструктори. Целта е да се премахнат пречките пред мобилността, да се въведе транснационалната мобилност в националните политики и да се допринесе за разпространението на положителните практики.66

През юли 2001 Комисията публикува доклада озаглавен “Засилване на сътрудничеството с трети страни в сферата на висшето образование”67. Този доклад си постави две цели: да се създадат качествени човешки ресурси в страните партньори и в Общността на базата на взаимно развитие и да се допринесе за утвърждаването на Европейския съюз като световен център на високо качество на образованието/обучението, както и на научните и технологични изследвания.

В момента Комисията разработва предложение за директива за допускането на жители на трети страни в ЕС с цел образование и обучение. Това ще засегне стотици хиляди студенти. Това предложение ще има за цел увеличаването на броя чужди студенти и в същото време ще утвърди позицията на Европа като световен лидер в областта на образованието.

● Информационно общество

Основна част от лисабонската стратегия, планът за действие е-Европа 200268, одобрен на срещата на върха във Фейра през юни 2000, се състои от сфери за действие, които имат за цел да ускорят навлизането на Европа в информационното общество. Планът “Европейската младеж в дигиталната епоха” цели насърчаването на употребата на дигитални технологии и Интернет в европейските училища и придобиването на нови умения. Съществената роля на е-образованието за постигането на целите на плана за действие е-Европа 2002 доведе до приемането от страна на Комисията на гореспоменатия план за действие е-образование.

Като допълнение още три програми от плана за действие е-Европа ще улеснят интеграцията на младежите в информационното общество: “По-бърз достъп до Интернет за изследователи и учащи”, която има за цел да осъвремени изследователските и университетските мрежи в рамките на ЕС; “Да работим в икономика базираща се на познанието”, която акцентира върху усъвършенстването през целия живот и дигиталните умения; “Участие за всички”, която подпомага разриването на места за обществен достъп до Интернет.

По отношение на технологичното развитие в областта на информационното общество, Европейската комисия стартира няколко инициативи, с цел да се натрупа критична маса от ресурси, които са в състояние да поддържат, ръководят и стимулират изследванията и нововъведенията в образованието и подготовката. Технологиите за е-образование ще изиграят решаваща роля при осигуряването на европейците с гъвкав, удобен и икономически ефективен достъп до ресурси и услуги свързани с образованието, така че те да могат да развият базовите умения необходими за обществото на знанието. В рамките на изследователската програма ТИО (Технологии за Информационното Общество), която е част от петата рамкова програма за изследвания и технологично развитие, образованието и подготовката са измежду най-важните приоритети. В момента се финансират известен брой ТИО проекти в сферата на образованието и подготовката, които покриват технологичното развитие и неговите приложения, които от своя страна улесняват достъпа и интеграцията на младите хора в информационното общество.

● Предприемачество

През май 2000 Комисията публикува докладът “Предизвикателства пред политиката на предприемачество в икономика ръководена от знанието”69, който заявява, че ”Образованието за предприемачеството е още един механизъм, който ще допринесе за повече динамика в културата на частната инициатива. Общите знания за бизнеса и предприемачеството трябва да бъдат преподавани още от началното училище, в средните училища и университетите” и че “за да се увеличи броят на предприемачите, политиката ръководеща този вид дейност ще се стреми да подобри броя на начинаещите предприемачи сред жените, младите хора и безработните…”.

Форумът за “Подготовка за предприемачество” (Ница, октомври 2000)70 – съвместно организиран от Комисията и френските власти, насърчи обмена на най-успешните практики в тази сфера и повиши съзнанието за целите, които трябва да бъдат постигнати на европейско ниво.

В резултат на заключенията от този форум и като част от многогодишната Програма за инициативност и предприемачество (2001-2005)71, Комисията стартира проекта ”най-успешна процедура” за образование и подготовка за предприемачество. Той ще се концентрира върху образованието – от началното училище до университета – и ще има за цел да идентифицира и оцени мерките и най-добрите разработени практики на национално и местно ниво, с цел да се насърчат предприемаческия манталитет и умения в образователните системи.

На 20 юни 2000 в Санта Мария да Фейра, Европейският съвет одобри Европейската харта за малки предприятия72. Хартата призовава страните – членки и Комисията да вземат мерки в редица области с цел подкрепа за малките предприятия. Една от ключовите области за подобрение според Хартата е “Образование и подготовка за предприемачество”.

● Социални дейности

Стратегията от Лисабон наложи подновяване и модернизация на европейския социален модел в три ключови насоки: 1) инвестиране в хора; 2) изграждане на активна и динамична държава с обезпечени социални грижи; 3) засилване на мерките срещу безработицата, социалното изключване и бедността. По отношение на социалната интеграция, срещата на Европейския съвет в Лисабон отбеляза, че броя на хората в Съюза, които живеят под границата на бедността и в социална изолация е неприемлив Трябва да се положат усилия да се подобрят уменията на тези млади хора, да се насърчи достъпа до знания и да се борим срещу безработицата.

През декември 2000 г. на срещата си в Ница Европейският съвет одобри задачите за борба с бедността и социалната изолация приети от Съвета. Всичките четири задачи приети в Ница пряко засягат младите хора. Те са: 1) да се улесни участието в заетостта и достъп за всички да ресурсите, правата, стоките и услугите (особено социална защита, настаняване и основни услуги, здравеопазване, образование, правосъдие, култура, спорт и развлечения); 2) да се предотвратят рисковете на изолацията; 3) да се помага на най-уязвимите; 4) да се мобилизират всички отговорни структури. Особено внимание е обърнато на превенцията на изключването от училище и елиминирането на социалната изолация сред младите.

Съветът прикани страните – членки да развият своите приоритети във връзка с тези задачи и да представят до юни 2001 двугодишни национални планове за действие за борба срещу бедността и социалната изолация. Всички страни - членки вече са представили такива планове. Те потвърждават, че въпроса с бедността и социалната изолация сред младите хора е проблем от голяма важност за повечето страни - членки.

На срещата си в Ница Европейският съвет одобри и Социален план, който дефинира специфични приоритети за действие през следващите пет години, и потвърждава важността на стратегиите за борба срещу всички форми на дискриминация в съответствие с Член 13 от Договора.

Срещата на върха в Стокхолм през март 2001 потвърди тази стратегия и покани Съвета и Европейския Парламент да приемат предложение за програма за социална интеграция през 2001 г. Тази програма ще представи полезна възможност за обмен на образователни и други успешни практики между страните – членки свързани с намаляването и превенцията на бедността и социалната изолация сред младите хора.

● Здраве

Младите хора са част от стратегията заложена в Програмата за действие на общността за обществено здраве. През юли 2001, Здравният съвет прие обща позиция по тази програма за действие (2001-2006)73. Един от основните аспекти е подобряването на информацията и знанията по здравните въпроси. Програмата също се занимава с превенцията на СПИН и наркотичната зависимост. Съветът одобри и препоръка срещу злоупотребата с алкохол от страна на млади хора, особено деца и подрастващи.

● Превенция на расизма и ксенофобията

През 1997 Съветът посрещна Европейската година срещу расизма и заяви, че усилията на страните – членки трябва да се увеличат като се подчерта важността на образованието. През 2000 Съветът за образованието и младежта отбеляза необходимостта да се пребори с расизма и ксенофобията сред младите хора. По време на срещата на Съвета за младежта през май 2001 бе приета декларация за борба срещу расизма и ксенофобията по Интернет чрез засилване на работата с младите.

● Спорт

В декларация номер 29 Договорът от Амстердам призна социалната значимост на спорта, особено чрез неговата роля да оформя идентичността и да сближава хората. Декларацията също подчертава важната роля на спортните асоциации и на аматьорския спорт. На тази база ЕС е разработил активна позиция в областта на спорта. Наред с останалите си дейности той подкрепя проекти насърчаващи интеграцията на младите хора чрез спортни занимания, превенция на допинга в спорта, както и информационна кампания в училищата за етическите ценности в спорта и Олимпийските идеали. Резолюцията на Съвета от декември 199974 набляга на нуждата да се експлоатира потенциала на неформалното образование на спортните занимания в контекста на европейската политика за коопериране в сферата на младите хора. На срещата си в Ница Европейският Съвет прие декларация за специфичните характеристики на спорта, като подкани Общността да вземе в предвид социалната, образователната и културната стойност на спорта в неговото действие според различни разпоредби на Договора. Съветът на Европа също реши да засили европейското сътрудничество срещу допинга.

Европейската Комисия предложи на Съвета и на Европейския Парламент 2004 година да бъде обявена за “Европейска година за образование чрез спорт”. Основните цели на тази Европейска година ще са да насърчат образователния сектор и спортните организации да работят заедно, за да се използва образователната стойност на спорта и неговата роля в социалната интеграция и да се подчертае важността на доброволните спортни занимания като част от неформалното образование. Трябва да се насърчават училищата да отдават по-голямо значение на спортните занимания в програмите си, както и в между училищния обмен.

3. Влагане на средства в заетостта, образованието, културата и защитата на младежта

Съществуват още редица линии за финансиране в сферата на образованието, заетостта, културата и защитата на младежта, които директно или косвено подкрепят мерки в полза на младите хора. Ето няколко примера:

● Инфраструктура: в периода за финансиране 2000 – 2006, Европейският регионален фонд ще окаже подкрепа в някои региони за инфраструктурни проекти, които включват инициативи за благото на младите хора (като например младежки центрове, училища, и др.)

● Заетост и социална интеграция: в периода за финансиране 2000 – 2006 Европейският социален фонд предлага помощ за проекти в областта на труда, социалната интеграция, информацията, даването на правна помощ и др. на национално и регионално ниво, които са специално предназначени за младите хора.

● Образование: Програмата “Сократ” подкрепя обмена и мерките за мобилност на младите хора в училищата и университетите.

● Професионална подготовка: Програмата “Леонардо” дава достъп на младите хора до съвременни услуги за професионална подготовка, помощни средства за изучаване на чужди езици и работа в чужбина.

● Култура: Програмата “Култура 2000” включва “младежкият” елемент в разпределянето на средства към проекти в областта на творчеството и мобилността, разпространението на изкуство и култура, както и диалога между културите и познаването на европейската история.

● Защита на младежта: Програмата “Дафне” подкрепя превантивните мерки за заклеймяване на насилието срещу деца, младежи и жени.

4. Харта за основните права

Оповестяването на Хартата за основните права в Ница през декември 2000 представляваше важна стъпка. Хартата обединява в един текст гражданските, политическите, икономическите, социалните и обществените права на хората. Двете й глави за свободите (Глава II) и солидарността (Глава IV) ясно признават правата на децата и младите хора (виж Член 14 за “правото на образование”, Член 24 за “правата на детето”, и Член 32 за “забраната на детския труд и защитата на младите хора по време на работа”).

5. Подкрепа от Европейският Парламент

Европейският Парламент оказва активна подкрепа на инициативи на европейско ниво в полза на младежта, особено що се отнася до приемането на програми, които имат отношение към младите. През март 1999 той одобри “резолюция за политиката за младежта в Европа”, която акцентира върху “увеличаващото се значение на “младежкия фактор” в контекста на икономическите и културните промени в европейските общества”.75

През април 2001 Комитетът ръководещ въпросите на младежта организира публичен дебат за младежта. Присъстваха депутати от Европейския Парламент, експерти по въпросите на младежта, представители на икономически и социални организации, младежки асоциации и не членуващи в организации млади хора. Броят на участниците и високото ниво на дискусията бяха впечатляващи и допринесоха за успеха на срещата.

Докладчикът на Комитета по въпросите на младежта заяви по време на дискусията, че “ЕС все още няма последователна политика по отношение на младите хора … и че основната цел на Бялата книга … (трябва да бъде) разработването на интегриран подход, който да разреши проблемите на младите хора”.76 Европейският Парламент подчерта, че Бялата книга трябва да служи като източник на идеи, вдъхновение и дискусии с цел да се покажат примерите на успешни практики и да се окуражат страните – членки, регионалните и местните власти да предприемат нови инициативи.

Младите хора заявиха, че имат високи очаквания към Бялата книга, особено в области като информатиката, анти-дискриминацията, равни възможности за млади хора с увреждания, формално и неформално образование, заетост и социална интеграция както и участието в програми за обмен, демографска промяна в Европа и участието на младите хора в обществото. Те изтъкнаха, че “има нужда от истинска европейска политика по отношение на младежта ... (…) тази политика трябва да бъде взаимно допълваща се на всички нива от местно до европейско и … трябва да съществува координация между различните нива”.

6. Принос на икономическо-социалният комитет и на

комитета по религия

Младите хора са непряко представени в икономическо-социалният съвет на Европа (ИСК), тъй като много членове на ИСК са свързани с организации, които имат младежки клонове, които работят активно на национално, регионално и местно ниво. През ноември 2000 ИСК прие мнение по политиката за младите.77 Според него политиката за младежта трябва да цени младите хора като “ресурс на обществото” и да им даде възможност да станат “активни, свободни и отговорни граждани”. Политиката за младежта се счита за “политика, интегрирана в много сектори”, която има за цел “да подобри и развие условията за живот и участие на младите хора, чрез обхващане на целият спектър социални, културни и политически въпроси, които ги засягат, както и други групи от обществото.”

През февруари 2001 ИСК и Европейската комисия в сътрудничество с Младежкия форум на Европейския съюз организираха дискусия за гражданското общество в контекста на Бялата книга. Дискусията бе изключително полезна тъй като предостави информация от първа ръка за положението на младите хора в Европа и техните социални, икономически и лични очаквания.

Регионалните и местните власти представени в Комитета на регионите (КнР) са основните фактори, в повечето страни – членки, които се грижат за прилагането на политиката за младежите. През 1999 КнР прие мнение за “местното и регионалното сътрудничество за защита на младите хора в Европейския съюз от злоупотреба и пренебрежение”.78 КнР наблегна на необходимостта от обща стратегия на ЕС относно превенцията на злоупотребата и пренебрежението към децата и младите хора, без намеса в отговорностите на националните, регионалните и местните власти. Мнението на КнР е чрез ангажирането на млади хора и деца в дискусиите, които засягат живота им и чрез предоставянето им на възможност да изкажат мнението си се подпомага превенцията. КнР счита, че децентрализираните структури на Европа, които са близо до гражданите изискват повече координация, трансгранично и интернационално сътрудничество и че децата и младите хора не трябва да бъдат пренебрегвани в този процес.

7. Диалог с Европейският форум на младежта

Европейският форум на младежта (ЕФМ) е основан през 1979 г. с цел да бъдат представени на европейско ниво младежките организации и да се започне диалог с младите хора. Неговите членове са националните младежки съвети в страните – членки на ЕС и международни неправителствени младежки организации. Той насърчава ежедневните контакти и комуникацията както между организациите, членуващи в него, които обединяват милиони младежи, така и с отделните млади хора. Той си е поставил за цел да засили представителната си роля. ЕФМ е придобил значителен опит в работата по проблемите на младежите, политиката за младежта, неправителствените младежки сектори и въпросите на гражданското общество. ЕФМ е представен в работни групи на Европейската комисия и има роля при подбора на проекти по програмата “Младост”.

ЕФМ има значителен принос в процесът на консултациите, който доведе до създаването на тази Бяла книга. Той участва в консултациите с млади хора и организира съвместно с Комисията и ИСК консултация с организации на гражданското общество. ЕФМ изработи свое предложение и го предаде за обсъждане на Бялата книга.79

8. Работата на Съвета на Европа

През 70-те години на миналия век, Съветът на Европа учреди Европейския Младежки Център (ЕМЦ) и Европейската Младежка Фондация (ЕМФ) в Страсбург. През 1995 година бе открит втори Европейски младежки център в Будапеща. Програмите на ЕМЦ и ЕМФ се управляват съвместно.80

Съветът на Европа прие редица декларации и резолюции по въпроси като участието на младите хора, гражданството, неформалното образование, мобилността и борбата срещу расизма.

През март 1992 той одобри Европейската харта за участието на младите хора в общинския и регионалния живот.81 Хартата поощри по-голямото участие на младите хора в обществения живот на регионално и местно ниво и призова за прилагането на “различни форми на участие”, които трябва да се отнасят до “всички млади хора без дискриминация”. В препоръката за участието на младите и бъдещето на гражданското общество, приета през 1997, Комитета на министрите препотвърди “изключително важната роля на участието на младите хора в развитието на гражданското общество като ресурс за непрекъснато обновяване на демократичното общество.”82

На петата конференция на Съвета на Европа в Букурещ през април 1998, Министрите на младежта обявиха, че интеграцията на младите хора в работния живот ще бъде изградена с помощта на уменията и квалификациите, които те ще придобият чрез неформалното образование. Съветът на Европа подчерта важността на неформалното образование, което очевидно обогатява традиционните образователни модели. Съветът на Европа направи още една крачка напред с приемането на препоръката за неформално образование през януари 2000, в която бе признато, че само системите за формално образование не са в състояние да отговорят на бързите и постоянни технологични, социални и икономически промени и по тази причина те трябва да бъдат подкрепяни от практиките за неформално обучение. 83

Борбата срещу расизма, ксенофобията и нетолерантността има дълга традиция в Съвета на Европа. В началото на 90те години, заедно с европейски младежки организации за толерантно общество той стартира широка европейска кампания за младежта и стимулира пилотни проекти. Съветът на Европа също се концентрира върху разработването на младежка карта, изпълняваща функциите на служебна карта, която се стреми да подобри положението на младите участници в проекти за мобилност. Той насърчава проектът за доброволческа служба за младите хора на национално и европейско ниво и поддържа системата Интеррейл на разумна цена. Той оказва подкрепа на нестопански платформи за младежки обмен. През 1998 бе учредено партньорство между Европейската комисия и Съвета на Европа, което цели да разработи тренировъчна програма за млади инструктори за насърчаването на общи ценности като човешките права, плуралистичната демокрация, върховенството на закона, активното гражданство и европейското сътрудничество84 Конкретните действия, които произтичат от това партньорство са публикации за обучение и сътрудничество в сферата на съвета и изследвания с оглед на тренировъчните събития.

9. Изследвания и анкети лансирани от Европейската комисия

В рамките на програмата “Младост за Европа” за период от пет години бяха съфинансирани тридесет изследвания. По-голямата част от тях са сравнителни анализи, но някои са фактологически изследвания, които могат да се групират в три категории: 1) млади хора в неизгодно положение и рисково поведение; 2) ценности, очаквания и идентичност на младите хора, особено във връзка с Европа (включително въпроса за млади емигранти, расизъм и ксенофобия); 3) методи за неформално образование.

Четири изследвания бяха финансирани по програмата за европейска доброволческа служба. Те разглеждат спорта като инструмент за социална интеграция на младите хора; националните проекти за граждански услуги; достъп на младите хора с увреждания да европейските доброволчески служби; сертификатите, които се издават при завършване на доброволческа служба (национална или друга).

Бе оценен и ефектът на проекта за Европейска доброволческа служба.

Институтът IARD (Милано) проведе изследване на младите хора и младежките политики в страните – членки, което бе публикувано през юни 2001.85 То предлага общ преглед на количествени и качествени данни, които илюстрират положението на младите хора и техните очаквания. Изследването също описва младежки структури и политически модели в страните – членки.

Като част от Третата многогодишна програма за средни и малки предприятия в ЕС (1997-2000)86 Комисията представи изследването върху “Младите предприемачи, жени предприемачи, предприемачи членове на етнически малцинства и съпредприемачи в Европейския съюз, Централна и Източна Европа”. Изследването идентифицира основните трудности и предизвикателства, пред които са изправени тези групи от предприемачи и представи редица препоръки целящи да се насърчи тяхното развитие.

Паралелно с тези дейности Комисията започна да оценява мнението на млади хора от Европа. През 1997 бе проведено изследване на общественото мнение наречено Евробарометър 47.2 “Млади европейци”. Комисията стартира още едно изследване Евробарометър с оглед на подготвянето на настоящия доклад върху политиката за младежта. Резултатите бяха публикувани през октомври 200187.

[1] Тук под “младежи” се разбират хора на възраст от 15 до 25 години, по аналогия с решенията на Парламента и Съвета по програмата YOUTH. “След разширението” означава отчитайки Страните членки и 12 страни кандидатстващи понастоящем за членство.

[2] Вж. Приложение 2 “Преглед на европейските дейности на младежкия фронт”. Този документ съдържа резюме на всички европейски дейности във връзка с младежта; всички бъдещи действия трябва да са въз основа на изброените предходни такива.

[3] Чл. 149 от Договора:

1. Общността съдейства и допринася за развитието на качествено образование чрез насърчаване на сътрудничеството между Страните-членки и при необходимост, чрез подпомагане и допълване на действията им, като напълно уважава отговорността на Страните-членки за съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи, както и културното и езиковото им разнообразие.

2. Дейността на Общността има следните цели:

- развитие на европейско измерение в образованието, в частност посредством преподаване и разпространяване на езиците на Страните-членки;

- насърчаване мобилността на учащите и преподавателите, в т.ч. чрез насърчаване академичното признаване на дипломите и периодите на обучение;

- развиване на сътрудничество между образователните институции;

- развиване на обмен на информация и опит по общи за образователните системи на Страните-членки въпроси;

- насърчаване развитието на младежки обмен и обмен на социо-образователни преподаватели (инструктори).

- насърчаване развитието на дистанционни форми на обучение.

3. Общността и Страните-членки изграждат сътрудничество с трети страни и компетентните международни организации в областта на образованието, в частност Съвета на Европа.

4. С оглед допринасяне за постигане на целите разгледани в настоящия член, Съветът:

- като действа в съответствие с процедурите, разгледани в Чл. 251, след консултиране с Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, приема инициативни мерки, без каквото и да е хармонизиране на законите и законовите разпоредби на Страните-членки;

- като действа при квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, приема препоръките.

[4] “European governance – a White Paper”, COM (2001)428, 25.07.2001.

[5] Източник: Eurostat, демографска статистика, 1999 г.

[6] Вж. доклада представен от изследователите на семинара в Умеа през март 2001 г. (http://europa.eu.int/comm/education/youth/ywp/umeareport.html)

[7] “Jeunesse, le devoir d’avenir”, Commissariat General du Plan, доклад от комитета под председателството на Доминик Шарве, март 2001 г., стр. 33.

[8] “Jeunesse, le devoir d’avenir”, стр. 35.

[9] Евробарометър 55.1 за младите хора в Европа през 2001 (ЕВ 55.1) показва, че младите хора са леко недоволни от организациите, като всеки втори младеж заявява спонтанно, че не принадлежат към никоя групировка. Актуални са различията по национален признак (в Холандия 80% от младите хора членуват в организации, докато в Португалия те са едва 30%). Това променливо ниво на недоволство засяга всички страни освен Белгия и Люксембург. Сред младежите, членуващи в организации, най-популярни са спортните клубове (28%), силно изпреварили младежките организации (7%), профсъюзите и политическите партии (4%).

[10] “European governance – a White Paper”

[11] Сред тях са информационните технологии като Интернет, електронната поща и мобилният телефон. Според Евробарометър 55.1, процентът на хората от възрастовата група между 15 и 25 г., заявяващи, че редовно използват компютър, включват се в Интернет мрежата, играят видео игри и др. се е удвоил след 1997 г. от 21% на 43%. Друго важно заключение е, че 80% от младите хора редовно ползват мобилни телефони.

[12] Вж. речта на Романо Проди от 20.07.2001

http://europa.eu.int/comm/commissioners/prodi/globalisation_en.htm

[13] Заключения на председателстащите, Европейски съвет в Лисабон, 23 и 24 март 2000, пар. 37

[14] Например, проекти с използване на Интернет като допълнение към действията по инициативата “електронна демокрация” (IST Key Action 1).

[15] Приоритет 7 на рамковата програма за научни изследвания за 2002-2006 “Гражданите в развиваща се общество на знанието”.

[16] Европейската статистическа система (ЕСС) представлява мрежа изградена от всички правителствени институции които на различни нива (регионално, национално и Общност) отговарят за събирането, обработването и разпространението на материали необходими за икономическия и социален живот в Общността. “Евростат” е фокусът на Общността за Европейската статистическа система.

[17] Директива 2004/43/ЕС прилагаща принципа на еднаквото отношение към хората независимо от расовия или етническия им произход.

Директива 2000/78/ЕС определяща обща рамка за еднакво третиране в сферата на заетостта и професиите.

Програми за действие в Общността за борба с дискриминацията за периода 2001-2006 г.: програмата предлага подкрепа за дейностите по борба с дискриминацията на база расов или етнически произход, религия и убеждения, инвалидност, възраст или сексуална ориентация.

[18] Решение № 1031/2000/ЕС от 13.04.2000

[19] През повече от 30 години, Съветът на Европа е бил единствената международна организация в която се прилага система на съвместно управление в младежкия сектор. В частност, структурите за взимане на решения включват представители на младежки организации, които работят съвместно с правителствени представители с цел съгласуване на решения относно политиката и програмите на различните институции. Политиката и програмите се внасят за гласуване и приемане в Комитета на министрите, който е главен орган за приемане на решения в Съвета на Европа. Този принцип на съвместно управление произтича от декларация на Съвета на министрите на Страните-членки от 12 януари 1971 г. (документ CM/Del/Comcl (71) 196 XXII).

[20] Това предложение попада в обхвата на действията по програмите “eLearning” и “eEurope”, организирани от Комисията и са в съответствие с Бялата книга за управлението.

[21] “EURODESK” и е информационна служба по въпросите на Европа за младежи. Разработена е на базата на уеб-сайт и предаване на информация на щафетен принцип в Страните-членки. Тази услуга се реализира от асоциация представляваща интересите на младите хора и Страните-членки.

[22] За повече информация, вж. Приложение 2.

[23] На европейско ниво са започнати обсъждания за подобряване качеството на образователните системи; вж. например доклада от Комисията за конкретни цели за в бъдеще във връзка с образователните системи, СОМ(2001) final, 31.1.2001

[24] Комюникето на Комисията “Превръщане на европейския район за дългосрочно натрупване на знания в реалност” (прието през ноември 2001 г.) е резултат от широк консултационен процес. Разработено е въз основа на Меморандума за продължителното натрупване на знания, разпространен от Комисията на европейските общности през Октомври 2000 г.

[25] Вж. направените предложенията в Плана за действие по програмата “eLearning” – “Разработване на утрешното образование”, СОМ(2001) 172, 28.3.2001.

[26] “План 21” е план за действие за стабилно развитие на света през 21^и век. Той е разработен на “Срещата на високо равнище за Земята” на ОН в гр. Рио-де-Жанейро през 1992 г., на която са присъствали 179 държавни и правителствени ръководители. Стабилното развитие означава покриване на актуалните потребности без да се накърнява възможността бъдещите поколения да покриват собствените си потребности.

[27] На проведената през март 2000 среща на Европейския съвет в Лисабон се реши предоставянето на европейска рамка за нови основни умения чрез дългосрочно натрупване на знания и умения.

[28] По отношение на висшето образование е постигнат значителен напредък в тази област, с помощта на Европейската система за трансфер на учебни кредити (ECST) и Националните информационни центрове за академично признаване (NARICS).

[29] Формалното обучение (“формално образование”) обикновено се предлага от образователни институции или учебни центрове и води до сертифициране (на придобитата квалификация). Те са структурирани (от гледна точка на учебни цели, учебно време или подкрепа за обучението) и международни от гледна точка на учащите.

Неформалното натрупване на знания и умения (“неформално обучение”, “неформално учене”) не се предлага в рамките на образователни институции и учебни центрове и обикновено не предлага сертифициране. От друга страна, то също е структурирано и с международна насоченост.

Свободното обучение не се предлага в рамките на образователни институции и учебни центрове, не води до сертифициране и не е структурирано. То е резултат от ежедневни дейности свързани с работата, семейството или свободното време. Може да е международно, но в повечето случаи не е (напр., инцидентно или случайно).

[30] Преглед на дейностите на ЕС в областта на заетостта и социалната сфера е направен в Приложение 2.

[31] По време на периода за финансиране 2000 – 2006 г., Европейският социален фонд помага за развитието и въвеждането на активна политика на пазара на труда с оглед борба с и превенция на безработицата.

[32] Подобряване пригодността за намиране на работа е една от четирите основни точки от насоките по въпросите на безработицата, предназначени за Страните-членки (OJ L 22 от 24.01.2001 г.).

[33] Вж. доклада на проф. Лин Хизолм, Нюкасълски университет, образователен отдел, изнесен на Общественото заседания по младежта, Европейски парламент, 24.04.2001

(http://www.europarl.eu.int/hearings/20010424/cult/minutes_en.pdf).

[34] От друга страна, съществуват значителни разлики между отделните Страни-членки – нивото на младежката безработица в ЕС за лица под 25 г. за 2000 г. варира от 5,1% за Холандия до 31,5% за Италия; вж. информационния бюлетин на Евростат № 77/2001 от 19.07.2001 г.

[35] Вж. доклада представен от изследователите на срещата в Умеа

(http://www.europa.eu.int/comm/education/youth/ywp/umea.htm).

[36] Налице е нарастващо осъзнаване на тези проблеми на европейско ниво; например, вж. комюникето от Комисията за “Бъдещето на социалната защита в дългосрочна перспектива: сигурни и стабилни пенсии”, СОМ (2000)622 от 11.10.2000 г.

[37] Като част от Плана за социална политика (СОМ (2000) 379 от 28.06.2000 г.), Комисията очерта широка гама мерки, напр. реализиране на пълния потенциал за заетостта в Европа чрез създаване на повече и по-добри работни места, действия по модернизиране и подобряване на социалната защита, насърчаване на социалната интеграция, засилване на равенството между половете, заздравяване на основите права борба с дискриминацията, както и мерки насочени към подготовка за разширяване на ЕС и насърчаване на международното сътрудничество и превръщане на социалния диалог в помощно средство за посрещане на различни предизвикателства.

[38] Въз основа чл. 13 на Договора на ЕС, през юни 2000 г. Съветът се произнесе за създаване на директива прилагаща принципа на равното третиране на хората независимо от расовия или етнически произход. През ноември 2000 г., въз основа на същия член, Съветът учреди обща рамка за равно третиране в сферата на заетостта (OJ L 303 от 02.12.2000 г.) и прие програма за действие на Общността за борба с дискриминацията през периода 2001 - 2006 г. (OJ L 22 от 24.01.2001 г.). Тази Програма на действията подкрепя дейностите за борба с дискриминацията на расова, етническа, религиозна почва, както и на почва инвалидност или сексуална ориентация.

[39] В приетата на срещата на ЕС в Лисабон стратегия изрично се подчертава, че трябва да “...даде възможност на ЕС да възстанови условията за пълна заетост”. Целта на пълната заетост е многократно засегната в насоките по заетостта за 2001 г., в които Комисията предлага конкретни мерки за постигане на тази цел.

[40] Показателна статистика: 20% от заетите младите хора заявяват, че получават по-голямата част от прихода си от родителите си. Когато младите хора са запитани защо понастоящем остават да живеят с родителите си за по-дълго време, почти 70% от анкетираните посочват финансови причини – те не могат да си позволят да живеят самостоятелно. Между 1997 и 2001 г. нараства значението на родителите като средство за доходи във всички страни от ЕС, с изключение на Ирландия и Финландия, като в някои случаи това нарастване е значително. Над 50% от младите хора заявяват, че получават основната част от доходите си от родителите или семейството си (със 7% повече от 1997 г.). Източник: ЕВ2001, ibid.

[41] За да подпомогнат здравето на младите, Европейската комисия, Световната здравна организация и Съветът на Европа си сътрудничат в рамките на “Европейска мрежа от училища насърчаващи здравословния живот” (ЕМУНЗЖ). Тази мрежа е конкретен пример за кампания за повишаване на съзнателността, проведена успешно благодарение на съвместните усилия на тези три организации, обединени около постигането на общите си цели относно насърчаването на здравословния живот.

[43] Европейска резолюция за младите доброволци, участващи в младежката политика.

[44] Решене на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки от събрание, които се събират в Съвета на 14. 12. 2000 г., относно план за действие по мобилността – 2000/Ц371/03-, в OJ C 371/4, 23.12.2000 г.

[45] Препоръка на Европейския парламент и на Съвета, отнасяща се до мобилността на студенти, обучаващи се, млади доброволци, учители и обучители в рамките на Общността – COM (1999) 708 – C5-0052/2000-2000/0021 (COD), in OJ C 178, 22.6.2001.

55 OJ L 117 от 18.5.2000, стр. 1-10

56 За повече информация, виж http://europa.eu.int/comm/education/youth/youthprogram.html

57 За повече информация по Договорите, виж http://europa.eu.int/abc/treaties_en.htm

60 OJ C 374 от 28.12.2000, стр. 5-7

61 OJ C 196 от 12.7.2001, стр. 2-4

62 Виж документ VIII, Заетост от ДЕО; за процедурата виж Член 128 от ДЕО

64 Доклад на Комисията “Да превърнем в реалност европейската зона на образование,

което продължава цял живот”

65 Европейска комисия, Доклад от Комисията до Съвета и Европейския Парламент,

Планът за действие е-образование, проектиране на образованието на бъдещето,

COM(2001)172,28.3.2001

66 OJ L 215 от 9.8.2001, стр. 3--37

67 Доклад от Комисията до Европейския Парламент и Съвета за засилване на

сътрудничеството с трети страни в сферата на висшето образование, COM

(2001)385 последен

68 “е-Европа 2002 – Информационно общество за всички. План за действие”

(http://europa.eu.int/eeurope)

69 COM(2000) 256 последен (OJ C311Е, 31.10.2000, стр. 180-186)

70 http://europa.eu.int/comm/enterprise/entrepreneurship/support_measures/training_education/

index.htm

73 OJ C 307 от 31.10.2001, стр. 27-40

76 Европейски Парламент, Главна дирекция по изследванията, резюме на обществения

дебат по въпросите на младежта организиран от Комитета по културата, младежта,

образованието, медиите и спорта, 24 април 2001 г. в Брюксел, IV/WIP/2001/04/0094, 18 май 2001.

77 Мнение на икономическо-социалният комитет относно Бялата книга за младежката

политика, CES 1418/2000, 29-30.11.2000, стр.2-4

78 Мнение на Комитета на регионите от 18.11.1999, COM-7/017

79 Стратегия и ключови цели в младежката политика на Европейският съюз, Второ

предложение на Европейския младежки форум за Бялата книга на Европейската

комисия по младежката политика, одобрено от Съвета на членовете, Брюксел, 6-7

април 2001

80 За принципите за съвместно управление виж бележка 20

81 Резолюция 237, приета на 19.3.1992 от Конгреса на местните и регионални власти в

Европа (КМРВЕ)

82 Комитет на министрите, Препоръка № R(97)3 приета 4.2.1997

83 Парламентарна Асамблея, Препоръка 1437 за неформално образование, приета

24.1.2000, §7.i

84 http://www.coe.fr/youth/english/partnership/new/

85 http://www.europa.eu.int/comm/education/youth/studies.html

87 http://europa.eu.int/comm/education/youth/ywp/eurobarameter_youth.html